Хората и котките

Дойде време, хората да си тръгнат от Рая. Изгонени, трябваше да се скитат по цялата земя, но това не ги натъжаваше. Никога не бяха напускали райските граници и още не подозираха, какво ги очаква. Знаеха, че вече нищо няма да получат наготово, но в този миг не мислеха за това. Радваха, че ще опознаят нови места и сами ще решават съдбата си. Чертаеха планове, кои земи ще обиколят и кои забележителности, не трябва да пропускат.
Мъжът обясняваше уверено на жената, че в Сахара, климатът е най-подходящ за отглеждане на бъдещите им деца, а тя упорито държеше, че на Южният полюс е по-топло.
Докато спореха, не забелязаха кога Кучето се беше приближило до тях.
-Извинете, но имам една молба!- смутено ги прекъсна то.- Бихте ли ме взели със себе си?
-Защо искаш това?- попита Мъжа.- Теб нали не те изгониха, а тук си имаш всичко.
-Не са ме изгонили, но не ми се остава тук. Ще ми липсвате!- изчерви се Кучето.- Свикнало съм с вас и ви обичам. Освен това, мога да ви бъда полезно. Мога да ви пазя, да ви помагам за прехраната и да си играя с вас.
-Може! - отговори Мъжът.- Щом ще си полезно, те взимаме!
-А, не така!- възмути се Жената.- Нали се разбрахме всички решения да взимаме заедно? Аз предлагам да го вземем, но само при условие, че се подчинява на всяка наша заповед. Съгласно ли си? Добре! Тогава идваш с нас!
След Кучето се приближи Конят и също помоли хората, да го вземат с тях.
-Мога да ви бъда много полезен! Мога да ви нося по цял ден, а и не ям много.
-Ще те вземем!- му отговори Мъжът.- Ще те вземем, но само ако обещаеш, че ще ни се подчиняваш безусловно! Нали така, скъпа?
След Коня със същата молба към хората се обърна и Кравата. Обеща да дава всичкото си мляко и да се подчинява на заповедите им. Хората се съгласиха, а взеха още и Кокошката, която им обеща яйцата си. След кратък размисъл, поканиха и Свинята, без да ѝ казват защо.
Групата се строи в редица и се приготви да напусне завинаги Рая. Хората бяха доволни от новите си другари, всеки от които щеше да им бъде от полза.
-Мисля, че вече е време да тръгваме. Напред! -даде команда Мъжът.
-Пак го направи!- възмути се Жената.- Нали си обещахме всичко да правим заедно. Напред!
В този миг от храстите се показа Котката. Вдигна опашка и гальовно се отърка в краката на Жената.
-Ох, какво сладурче!- възкликна Жената.- Взимаме те и теб с нас!
-Няма да стане! - заинати се Мъжът.- От нея няма да имаме никакво полза!
-Но, скъпи! Пак взимаш решения сам! Може да нямаме полза от Котката, но тя ще обещае, да ни слуша винаги. Все в бъдеще, ще се намери някаква полза от нея. Нали обещаваш, че ще слушаш, сладурче?
-Не, обещавам!- наежи се Котката.- Мога само да ви обещая, че ако ме вземете с вас, ще ви позволя, да ме обичате.
-Какво нахалство! -възкликна Мъжът, но Котката се отърка гальовно в крака ме и той млъкна.
-Май не съм много сигурна.-замисли се Жената, но Котката скочи в скута ѝ, сви се на кълбо и замърка.
-Добре, де! Взимаме те!- взеха решението заедно Мъжът и Жената.
После колоната потегли към границите на Рая. Вървяха към новия си живот, без да се обръщат назад.
От тогава котките в домовете не вършат никаква работа. Не помагат и не се подчиняват. Знаят, че не са се спазарили за това. Обеща ли са само, да позволяват на хората, да ги обичат.

1 коментар:

  1. Приказката е прекрасна, но малко несправедлива към котките. ;-) Като горд собственик на две котки и половина и почетна леля на още знайни и незнайни представители на този вид съм убедена, че те не само ни оставят да ги обичаме, но и отговарят на любовта ни с любов. Е, не са от най-послушните, но пък когато някой е хем хубав, хем умен, е прекалено да очакваме от него и да е твърде добър. :D

    ОтговорИзтриване