Фокусник

Фокусникът беше млад, но личеше, че го бива. Усмивката не слизаше от лицето му, дори пред най-трудния фокус. Говореше с мек и мелодичен глас, който омайваше тълпата, която аплодираше бурно всяко ново изпълнение.

Фокусникът очароваше публиката, както го беше правил много пъти, но днес имаше нещо различно. Една странна група беше заела първите редове и и замръзналите им лица странно контрастираха с мястото и останалата част от публиката.

От началото на представлението, групата не беше аплодирала нито едно изпълнение. Наблюдаваха внимателно, а от каменните им лица лъхаше студ, който накара фокусникът на два пъти да сбърка. Грешките все пак не бяха големи и когато представлението завърши тълпата бурно го аплодира, искайки още и още.

-Благодаря, Ви!- поклони се фокусникът.- Прекрасни сте и съм благодарен, че моите скромни умения, ви харесаха. Във ваша чест ще изпълня още няколко фокуса по ваш избор и ще отговоря на въпросите ви. Е, казвайте!

Въпросите и желанията го засипаха, но докато се чудеше, с какво да започне, внезапно настъпи ледена тишина. Един от странните хора, беше вдигнал ръката си, очевидно искайки думата и останалите онемяха.

-Великолепен сте, господине!- свали шапката си и се поклони човекът.- Имам обаче един въпрос към вас. Видях, че извадихте гълъб от шапката си. Можете ли да извадите и кокошка? Ами други домашни птици? Освен това дали е възможно, количествата да бъдат по-големи? Например по стотина броя от вид?

-Не е проблем!- отвърна фокусникът и също се поклони дълбоко.- Въпрос на подготовка. Ако желаете на утрешното представление, ще направя желаната от вас демонстрация.

-Благодаря, господине! Следващият ми въпрос е свързан с яйцата, които вадите от яките на хората. Видях, че извадихте и няколко карти, но това не ни интересува. Картите не вършат никаква работа, но се интересуваме от хранителните продукти. Можете ли да извадите от яките на хората, не яйца, а хлябове например? Или пък месо или риба?

-О, не! Принципът е съвсем различен и дори не съм опитвал такива неща. Не, че е невъзможно, но не е естетично някак. Мога да извадя хляб или риба от празна кутия например, но от яките на хората не е красиво и възпитано.

-Чудесно! Нямаме претенции откъде ще вадите хляба и месото. Сега нека се върнем към монетите, които се появяваха и изчезваха в ръцете ви. Това е чудесно, но дали го владеете в по-големи мащаби? Може и всичко да не е злато. Ще сме доволни и ако половината е в скъпоценни камъни.

-Принципно е възможно, но изисква доста предварителни инвестиции, а в момента не мога да си позволя това.

-Не се притеснявайте за това, господине! Ние ще инвестираме необходимата сума. Ако се разберем разбира се! Последен въпрос. Наистина последен! Гледахме с интерес, как асистентката ви изчезва безследно, а след това се появява от нищото. Можете ли, да накарате да изчезнат повече хора наведнъж? Например ако това е вражеска армия, въоръжена до зъби?

-О, не!- призна си фокусникът.- Това още не съм го научил и е един от най-трудните фокуси, които са достъпни само за магове от седмо ниво. Разбира се, това може да се направи и с магия, но ефектът няма да е толкова поразителен. Може би след десетина години, но сега определено не мога.

-Той, ще е!- избухна в аплодисменти тълпата.- По-добър няма да намерим, а и е честен!

-Халесва ми! Халесват ми фокусите!- изкрещя едно хлапе и другите го подкрепиха.

-От детските уста, в Божиите уши!- изправи се най-възрастният от комисията по избора.- Мисля, че всички сме единодушни и няма смисъл, да подлагам решението на гласуване. Честито, млади човече! Честито, Царю!

-Не разбирам?- смути се фокусникът с недоверие, гледайки тълпата коленичила в краката му.

-Какво не разбираш?- сръчка го в ребрата асистентката му.- Хората те избраха за техен Цар, а аз съм твоята Царица.

-Но, аз не искам! Не желая!- опита се да протестира младият фокусник, но жена му го отмъкна зад завесите.

-Слушай, глупак такъв! Втора възможност няма да има. Или приемаш или те зарязвам на мига!

-Но, аз не мога да бъда Цар! Не съм достоен!

-Че, кой ти каза, че тия търсят Цар, бе!Ако им трябваше истински Цар, нямаше да опрат до теб. Те искат фокусник, да изпълнява фантазиите им, които нямат нищо общо с действителността. Това го можеш! Приемаш и точка!

-Но, някой ден те ще се усетят!- направи последен опит фокусникът.

-Е, и? Ако се усетят, най-много да те сменят с някой друг фокусник. Дотогава ще сме си уредили живота и няма да се налага да обикаляме по пътищата с тази талига.

Фокусникът помисли още миг. След това отвори завесата, направи път на своята Царица и величествено пристъпи след нея. Погледна благо аплодиращите го поданици и вдигна ръка. Шумът утихна и всички замръзнаха, вперили поглед в устата и ръцете му.

-Скъпи, поданици! Благодаря, ви за доверието! Днес в този велик ден, ще направя специално за вас един фокус, който още не съм демонстрирал пред публика. Гледайте внимателно! Само за миг ще накарам да изчезне цялата царска хазна. Няма лъжа, няма измама! Фокус, бокус, препаратус!