Политици и граждани

Страна на чудесата сме. Тук думите и понятията нямат нищо общо с тези в останалия свят. Тук логиката и чуждия опит са персона нон грата. Тук правим нещата напук и винаги наопаки и се смеем на хората, които ни се дивят.
А беше време, когато бяхме просто една от неизвестните малки страни в бившия соцлагер и светът не знаеше нищо за нас. Светът не виждаше потенциала ни, но времената се промениха.
В един момент си помислихме, че сме свободни, без да знаем какво е свободата. Заговорихме за демокрация, политика и пазарна икономика. Знаехме всичко за тези неща, не от опит или прочетеното. Не, не ни идваха отвътре. Бяха заложени в нас още с раждането, както експертните знания за футбола, които бяха единствената тема, с която можехме да блеснем в годините преди прехода.
И се започна....
Всеки стана политик и политическите партии станаха повече от работещите фирми. Всеки стана търговец и бизнесмен, нищо че производството загиваше с всеки ден. Всеки стана демократ и площадите бяха пълни с викащи и скачащи хора, псуващи всеки, който не е съгласен с тях.
И са започна....
Променихме страната си. За няколко години направихме неща, които на други народи, не биха могли да сътворят за векове. Създадохме нещо уникално и се превърнахме в пример за света.
Пример, как не трябва да се правят нещата.
Тогава се огледахме и видяхме, че нещата не ни харесват. Скачането, викането и псуването не ставаха за ядене. Не произвеждахме нищо, а и вече нямаше какво, защото базата беше разпродадена и разрушена. Дребните търговци фалираха, заменени от големи вериги. Партиите оредяха и останаха само тези, които бяха създали правилата на играта.
Мислех, че сме разбрали нещата, макар и по трудния начин, но очевидно не сме. Продължаваме да учудваме света измисляйки нови неща.
Едно от тях е например тезата за прословутото гражданско общество. За годините, които отминаха политиката се превърна в мръсна дума. Това се постигна съвсем умишлено, втълпявано упорито от самите партии, а целта е да се премахне всяка конкуренция.
Гражданското общество се превърна в разтегливо понятие и всеобща панацея. Нещо като думите демокрация, политика и пазарна икономика, които обаче вече бяха загубили вълшебната си сила.
Всъщност какво е политика и какво е гражданско общество? Каква е разликата между политик и гражданин?
Ами в момента, когато един гражданин, каквито сме всички ние (дори политиците), е принуден или по собствено желание, взаимодейства по какъвто и да е начин с друг гражданин, това вече е политика. Когато повече от един гражданин взаимодействат, понеже имат общи интереси, това вече е партия.
Опростено е, но е така. Всъщност всяка наша организирана дейност е политика, а с нашите съмишленици сме партия.
Наричането с други имена е просто затваряне на очите и игра по свирката на сегашните партийни централи. Те нямат интерес от конкуренция, защото знаят много добре, че единствения начин, да се прокарат каквито и да е трайни промени, е регистрираната политическа дейност.
Да, само регистрираната политическа дейност е начинът за трайни промени. Губенето на време в приказки е нещо, което не веднъж ни и правило лоши номера. Всеки може да издига политически искания, но начинът за осъществяването им е един. Регистрацията дава легитимност, конкретизира задълженията, отговорностите и правата.
В неделя е организиран поредния протест. Казват, че щели да присъстват един милион души. Всъщност това няма значение, дори да са двойно повече или десет пъти по-малко. Нещата започват да преливат от пусто в празно, а издиганите искания стават все по-абсурдни и взаимно изключващи се.
Улицата не може да промени статуквото. Тя може да разруши нещо, да изрине малко боклук, но всички световни примери, а и нашия собствен опит, би трябвало да са ни убедили, че при такива ситуации обикновено на върха на вълната изплува не най-доброто, а най-пробивното. Замяната на един боклук с друг, не ни върши работа.
Някои казват, че няма време. Е, време имаше. Имахме 23 години, в които си играхме на независими надпартийни граждани искащи някой друг да ни свърши работата. Ако не се започне сега, ще загубим още време, но пък нали това го можем добре. Можем го и дори се гордеем с него, а и е лесно. Не изисква усилия и последователни действия, а когато ножа отново опре до кокала, можем да излезем на площадите и да повикаме на воля.
Изборът е наш. Можем да бъдем мърморковци на улицата или граждани, които ясно изразяват политическите си искания и работят реално за тях. Всичко зависи от това, какво сме научили досега. Ако не сме, това си е за наша сметка.

8 коментара:

  1. Идва ми на ум онази крилата фраза от "Устоите на Земята" - "Политиката е пазарлък между бедняци."

    ОтговорИзтриване
  2. "Можем да бъдем мърморковци на улицата или граждани, които ясно изразяват политическите си искания и работят реално за тях." - И къде ще ни е "работното място"? Пред изборните урни ли? :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Урните са последното място. Ако не си си свършил работата преди това, няма смисъл да се разкарваш до там.

      Изтриване
  3. ако се поогледаме, може би ще открием аналогии между случващото се у нас и други страни и за мен "страна на чудесата" не описва ситуацията, освен ако не определим така масовото разграбване.

    определено не е лесно да изпълним със смисъл и съдържание привнесени понятия като "гражданско общество", например. отнема време. процесите вървят паралелно в главите на хората и в обществото. преди да се настанят в съзнанието на всеки поотделно е нормално в обществен мащаб да получаваме заместващи ги явления.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, съгласен съм, че не сме нещо невиждано. Има и други като нас. Само че, не вярвам да се научим. Търсим лесния начин, а такъв не съществува.

      Изтриване
  4. Напълно съм съгласна, само с едно уточнение - не сме "страна на чудесата", а страна на абсурдите.
    Повечето така и не разбраха, че ако искаш промяна, първо трябва да почнеш от себе си и още - не трябва да чакаш някой да те оправя, а сам да запретнеш ръкави.

    ОтговорИзтриване