Като река

Не можем никога да върнем времето,
тече си то напред, като река.
За цял живот си носим бремето
за всяка грешка и вина.

Не може старец във дете да се превърне
и рана не зараства хей така.
Когато няма кой да те прегърне,
не топли спомена за дружеска ръка.

Назад не можем обичта да върнем,
ни думите, ни сбъркани дела.
Фиданка нова вдига се от дънера,
но обич вече няма в пепелта.

След зима тежка идва пролет,
след дъжд поникват стръкчета трева,
след всяко падане, отново следва полет,
но няма лек за истинска тъга.

Не можем никога да върнем времето,
тече си то напред като река.
За цял живот си носим бремето
за всяка грешка и вина.

1 коментар:

  1. "след всяко падане, отново следва полет,
    но няма лек за истинска тъга."

    ОтговорИзтриване