В едно малко селце, някъде далеч от тук, живеели мъж и жена. Живеели скромно и щастливо. Нямали много, но и нищо не им липсвало.
Семейството живеело в малка къща с малка градинка, които били направили сами, както и всичко друго, което имали.
Живеело щастливо семейството, докато един ден жената не решила, да отиде на гости на сестра си. Сестрата живеела в съседния голям град, където всичко било голямо. Живеела в голяма къща, с голям двор, в който имало голяма цветна градина.
-Много ви е хубаво тук!- възкликнала жената.- Само че, как сте успели да направите всичко толкова голямо? Как ви стигат времето и силите?
-О, не сме го направили ние.- отговорила сестра ѝ.- Всичко тук е направено от майстори, на които това им е работата.
Върнала се жената в къщи и се похвалила на всички познати, как живее сестра ѝ. Разказала за голямата къща, за големия двор и за голямата градина. Разказала и за майсторите, но не спряла до тук.
Огледала малката си къща с малкото дворче и малката градина и разбрала, че вече не ѝ харесва. Вече това, което имала, не ѝ било достатъчно.
-Не може цял живот, да живеем така! --рекла жената на мъжа си.- Трябва да построим по-голяма къща с по-голям двор и в него да има по-голяма градина.
-Не зная.- не се съгласил мъжът ѝ.- На мен и това ми стига, пък и само помисли, колко време, ще ни трябва за това.
-Всичко ще стане бързо!- отсякла жената.- Като не можеш да се справиш ти, значи имаме нужда от майстор.
-Нямаме излишни пари за майстори! Ако искаш нещо, кажи и ще го направя сам.
-Аз пък казвам, че имаме нужда от майстор! Ама щом се инатиш, ето първото което искам. Ето тук, ни е нужна врата.
-Това ще го направа. -засмял се мъжът.- За месец ще имаш вратата.
-Цял месец, ли?- разсърдила се жената.- Майсторът ще го направи за ден-два, пък и ще стане, както трябва. Казах ти, че имаме нужда от майстор, но ти се инатиш нарочно.
Мъжът не се предал, но и жената не отстъпила и на другия ден, повикали майстор.
Погледнал майсторът стената, почесал се и се нацупил.
-Не става така! Решили сте да има врата тук, това добре. Само че, защо е толкова малка. Утре ще поискате по-широка и пак ще трябва да преправяте нещата.
-Ами правете, каквото знаете, майсторе!- рекла жената.- Добре, че ви повикахме. Казвам му на моя, че имаме нужда от майстор, ама е инат, като магаре.
-Почвам веднага, щом платите капарото! Ще видите, че се сте сбъркали!
Започнал майсторът работа. За час направил дупка в стената, пък си прибрал инструментите и си тръгнал.
-Ама, майсторе! Няма ли да слагаш врата! - обадил се мъжът.
-Ще слагам, ама не сега.- отвърнал майсторът.- Сега, ще мина да поръчам вратата при друг майстор и след три седмици, ще дойда, да я сложа.
-Какви три седмици!- ядосал се мъжът.- Нова врата се прави за два дена.
Само че, майсторът вече си бил тръгнал, а на жена си, не посмял да се скара.
Вечерта мъжът и жената си легнали, но към полунощ се събудили. Къщата се тресяла и едва успели да избягат на двора, преди да се срути.
-Е, сега вече наистина имаме нужда от майстор!- възкликнал мъжът.- Сами не можем да си възстановим дома, дори за цяла година.
-Да! - засмяла се жената. -Ще извикаме даже не един, а много майстори. Ще направим по-голям дом с по-голям двор, в който ще има голяма градина. Казвах ти аз, че имаме нужда от майстор, ама не ме слушаш ти! Никога не ме слушаш!
Няма коментари:
Публикуване на коментар