Очите на сърцето

В едно далечно царство, някъде зад планини и морета, живеела една Принцеса. Това се случило много отдавна, във времена, когато царства и принцеси имало много. Имало много царства, царе и царици, принцеси и принцове, магьосници и добри вълшебници, имало...
Имало и много приказки по онова време, но не за всички царства, царе и царици, принцеси и принцове, имало приказки. Някои са забравени, просто защото от историята им не ставала приказка. Защото за да стане една история приказка, трябва да е интересна и задължително с добър край. И ако краят можело да бъде променен от разказвача, една скучна история, дори да е разказана от най-добрият разказвач, просто ще бъде забравена.
В едно далечно царство, някъде зад планини и морета, живеела една Принцеса. Принцесата била красива и умна и славата ѝ се носела по цялата земя. От далечни краища идвали хора, само за да я видят или да чуят гласа ѝ.
В царството пристигали и много принцове, които мечтаели да спечелят сърцето и ръката на Принцесата, но никой не успявал. Принцесата била учтива с всеки, но отпращала всеки принц.
Родителите ѝ се притеснявали, но били дали дума, че Принцесата сама ще избере своя принц. Само че, всеки път, когато Принцесата отпращала поредният принц, те огорчени мърморели:
-Мила, моя! Не може, да постъпваш така. Принца, който върна е наследник на най-голямото царство на света! - тюхкала се Царицата.
-Дете, мое! Какво не му хареса на този принц? Няма по-красив от него, а за смелостта му се носят легенди. Нима мислиш, че някой ден ще намериш по-добър от него.
Принцесата обаче не отстъпвала.
-Няма защо да говорим за това!- казвала тя.- Ще избера своя Принц сама и ще, колкото трябва. Няма да се омъжа за някой, когото не обичам. Зная, че някой ден ще дойде и ще го позная веднага.
-Но как ще го познаеш, скъпа?- не отстъпвали Царят и Царицата.- Та ти си сляпа! Не можеш да видиш нито принца, нито делата му. Позволи на нас, да направим избора.
После разговорът прекъсвал в неловко мълчание, защото Принцесата наистина била сляпа. Била сляпа още от рождението си и не била виждала нищо от света, който я заобикалял.
Принцесата не знаела, как изглежда дворецът и любимата ѝ градинка пред него. Не виждала цветовете на любимите си цветя, нито пеперудите, които кацали на тях. Принцесата не виждала слънцето, облаците и снежните планини на хоризонта. Принцесата не виждала нищо.
-Няма значение, че съм сляпа!- казвала накрая Принцесата.- Ще позная моя Принц, когато и да се появи.
Годините минавали и много принцове отпратила Принцесата. Уморила се, а и родителите ѝ се уморили, да говорят. Вече рядко някой принц идвал в двореца, но бързо си тръгвали.
Принцесата усещала как годините минават и все по-често се замисляла, дали родителите ѝ, не били прави. Прекарвала дните си в любимата градинка, търсейки лъчите на слънцето и аромата на розите, за да забрави тъжните си мисли.
Един ден, докато Принцесата била в градината, до нея се приближил непознат. Заговорил я, а когато чела гласа му, сърцето ѝ трепнало. Не виждала човека пред себе си, но се чувствала, сякаш го познава много отдавна. Чувствала го познат и близък, както никой на този свят.
Дълго говорили Принцесата и непознатия в градината. Говорили за много неща, докато думите свършили, но дори мълчанието им било изпълнено с щастие.
-Мамо! Тате! - извикала Принцесата.- Намери своя Принц!
Царят и Царицата бързо дотичали, но били разочаровани.
-Ох, сляпото ми момиче!- въздъхнала Царицата.- Разбери накрая, че си сляпа. Та този човек, дори не е принц!
-Слепотата ти пречи! Ако не беше сляпа, нямаше да сбъркаш градинаря с принц!
-О, не!- засмяла се Принцесата.- Не виждам, но не съм сляпа. Очите може да са ми нужни за много неща, но за любовта ми са достатъчни очите на сърцето. С тях виждам това, което вие не виждате и видяното ми е достатъчно. Достатъчни са ми очите на сърцето!

2 коментара:

  1. Тъжно е, но май е по-лесно човек да приеме слепотата си и да живее в общо приети очертания, отколкото да се научи вижда с очите на сърцето. Мъничко, а даже май много, завиждам на твоята виждаща Принцеса.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хората не са се научили да използват дори очите си, а тези на сърцето пренебрегват. Или пък са забравили....

      Изтриване