Щъркели

Снимките са от миналата пролет. Не помня точната дата, но сигурно е било в началото на април.



 

Щъркелите тогава отново пристигнаха в гнездото на комина на старата градска баня, както го правят откакто се помня. Може би не е една и съща двойка, а и младите не помнят, но гнездото преди години беше на другия комин. Само че, в помещенията отдолу вече има кръчма и може би шумът ги накара, да се преместят. Преместиха се, но се връщаха всяка година.
Тази година гнездото им е празно. Всъщност празно е от средата на миналото лято, откакто забелязах, че са изчезнали.
Сигурно не само аз съм забелязал липсата им. Може би много хора, минавайки наблизо са отметнали липсата в списъка с ежедневни впечатления и са забравили след това.
Тази година щъркелите ги няма. Само гнездото стои полуразрушено на високия комин. Може би е още рано и следващата седмица, ще се върнат. Много щъркели вече са тук. По ливадите край града, ятата им радват хората и ще го правят до есента.
Аз още не съм видял щъркел тази година. Не съм свалил и мартеничката на ръката, защото до вчера чаках. Веднъж ми се стори дори, че мернах в небето позната силует.
Не съм сигурен. Може би беше щъркел кръжащ прекалено високо, или гарван летящ ниско. Не съм сигурен.
Вчера минавах край старата градска баня. Гнездото беше празно и се рушеше, а щъркелите ги нямаше.
Иначе животът наоколо не спираше. Щъркелите не липсват на никого. Хората тичат по своите задачи и рядко някой има време, да погледне нагоре.
Не е заради щъркелите. Дори да са там, хората рядко поглеждат гнездото. Радват им се за кратко, когато пристигнат на пролет, а после щъркелите стават част от пейзажа. Част, с която дотолкова сме свикнали, че често забравяме за нея.
Забравяме за щъркелите, както и за хората, които са част от нашето ежедневие. Забравяме дори хората, които обичаме, защото приемаме съществуването им за нещо, което се подразбира. Преставаме да ги търсим с поглед, докато внезапно разбираме, че сме ги загубили.
Хората са изчезнали, също като щъркелите от гнездото. Не знаем точно кога, не знаем къде са отишли и дали ще се завърнат някога. Надяваме се утре, да се появят отново. Или пък може би, ще се завърнат другата седмица. Или пък другия месец....
Забравяме.... Забравяме хората и нещата, които са всеки ден около нас. Вярваме, че те са вечни и мигът не е важен. Вярваме....
Хората забравят. Човешко е, да се забравя. Забравяме много неща. Забравяме лица, случки, дати и чувства. Забравяме и после чакаме до другата пролет.
Може би утре щъркелите ще се върнат в гнездото. Може би ще построят друго наблизо. Може би ще дойдат други щъркели, в някоя пролет, след някоя и друга година. Може би....
А аз ще сваля мартеничката от ръката. Още не съм избрал, къде ще я закача. Ще я закача и ще я забравя. Ще я забравя, както забравях и щъркелите през цялото време, когато бяха в гнездото си. Хората забравят. Човешко е....
Човешко е, но щъркелите ми липсват. Липсват ми и много други неща, които не съм ценял достатъчно, когато са били част от ежедневието.
Липсват ми хората, които изчезват всеки ден. Тях не мога да забравя.
Щъркелите ще се върнат някой ден. Може би и хората....

4 коментара:

  1. Обичам щъркелите :) Вероятно не е и нужно да го казвам. Името на блога ми говори много.
    Имаме любимо място с моето семейство, наблизо до нас, където много обичаме да ходим и да гледаме щъркелите в тяхното гнездо. Всяка година ги чакаме с нетърпение, уви... тази година гнездото е празно.
    И на мен ми липсват.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Може би е още рано. Може би просто сме прекалено нетърпеливи.

      Изтриване
  2. Дано се върнат. Забравянето обаче се е превърнало в характерна черта за почти всички ни - тичаме, струваме, все правим нещо "важно" и накрая сме вписали живота си в графа "рутинно всекидневие".

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. За щъркелите ще свикна. Дано се върнат хората.

      Изтриване