Царете

В едно далечно царство, преди много години, живеел един стар Цар. Царят не бил от добрите царе и народът не го обичал много, но и не се бунтувал. Животът в царството бил спокоен и не по-различен от този в съседните царство.
Царят царувал толкова дълго, че изглеждало, че ще живее вечно, но един ден дошъл и неговият край.
Когато умирал Цар в малкото царство, неизменно хората първо се радвали, че се били отървали от него. След това се оглеждали, откъде духа вятърът и радостно приветствали следващият Цар. Радостта им била искрена, както и гневът, с който само след месец ругаели новия Цар.
Само че, този път нещата се развили различно. Хората първо се радвали, че се отървали от стария Цар, но когато се огледали, за да се поклонят на новия, се оказало, че нов Цар няма. Старият Цар не бил оставил наследници и колкото и да търсили негови роднини, не открили претендент за трона.
Хората се объркали. Не знаели какво да правят, защото били свикнали с Цар, макар и лош. Трябвало да измислят нещо, но не знаели какво. Затова седнали, мислили, мислили, мислили....
Щели да мислят и до днес, но бившите съветници на Царя взели нещата в свои ръце.
-Щом царят няма наследник, редно е аз да заема трона!Аз съм най-възрастен, май-мъдър, а и бях най-близък до бившия владетел.- изпъчил се Първият съветник на бившия Цар.- Освен това, само аз мога да се справя с управлението и то така, че хората да са доволни.
-За възрастта е така, но мъдрост ти никога не си имал!- скочил Вторият съветник.-Ако имаше дори капка мъдрост, щеше да прецениш, че не ставаш за Цар. Единственият, който става съм аз. Аз мога, да направя живота на хората в царството по-щастлив и богат. Не ми е лесно това решение, но ще се жертвам. Цял живот съм работил за доброто на царството и ще продължа.
-Ще продължиш, ти! Ще ти се!- развикал се Третият съветник.- Искаш да провалиш и царството, както всичко, с което се захващаш. Освен това, не помня някога, да си работил за царството. Единственото, което те интересува и твоето богатство. Никой освен мен, не е поставал винаги интересите на царството, над своите. Затова само аз заслужавам, да бъда следващия владетел!
След Третият съветник се обадил следващият. Той също твърдял, че само той мисли за царството, само той знае и може да бъде достоен владетел. След него се обадил друг и цял месец народът гледал и слушал кандидати за трона.
Гледа и слушал народът, а хората не могли да решат, кой е най-достоен да бъде Цар. Не можели да преценят, кой от кандидатите най-много милее за царството.
Караниците продължавали ден след ден, но внезапно дошла лоша новина. На границите на малкото царство, била достигнала огромна армия. Била покорила стотици царства нямало сила, която да я спре. Само че, предводителят на армията не искал да пролива излишна кръв. Изпратил вест, че иска да преговаря с владетелят на царството.
Когато чули това, кандидатите за царе се опитали да се скрият, но хората не им позволили. Изпратили всичките, да преговарят, като им заръчали:
-Вие сте умни и мъдри. Не знаем, кой от вас е най-достоен, да ни бъде Цар, затова тези преговори, ще бъдат изпит. Който от вас се представи най-добре и успее, да се договори най-добре, той ще бъде наш Цар.
Кандидатите, нямало какво да правят, пък и всеки видял възможност, да се качи на трона, затова се съгласили. Заминали за лагера на вражеската армия и се изправили пред вожда ѝ.
-Вие сте малка пречка по пътя ми!- казал им вождът.- Мога да разруша царството ви за ден, но не искам да губя време и сили. Освен това в царството ви, няма нищо, което да искам. Затова ви предлагам, да признаете властта ми и да пропуснете свободно армията ми. В замяна, ще винаги ще имате моята защита. Ще намаля данъците ви наполовина и ще построя нови пътища до всяко селище тук. Няма да променям законите ви, освен ако народът ви сам не пожелае това.
-Хей! Аз щях да предложа същото!- скочил Първият съветник.- Приемам условията, без забележки.
-Не! Това беше моя идея, а не твоя! Приемам!
-Приемам! Тъкмо щях да предложа същото!
Всички съветници се съгласили с условията и всеки твърдял, че той е измислил и договорил условията. Само един не се радвал. Стоял мрачен и замислен, но накрая събрал смелост и попитал.
-Условията са отлични, Вожде! Само за едно нещо не сте се сетили. Кой ще представлява интересите ви тук, когато сте далече? Защо не определите мен, за Цар на това царство? Няма да намерите по-подходящ.
-О! Помисли съм и за това!- отговорил Вожда.-Ще оставя един от моите синове, който ще управлява царството от мое име.
-Тогава не съм съгласен! Не приемам условията!- рекъл Първият съветник.
-И аз!
-И аз не приемам!
-Но вие сте луди! Царството ви само ще спечели от моето предложение. И царството и хората в него, ще живеят по-добре. Ако пък не приемете, ще разруша и изгоря всичко, а хората ще продам в робство и ще ги пръсна по цялата земя!
-Не сме съгласни!- отвърнали твърдо съветниците.- Какво ни интересува, каква ще бъде съдбата на царството, ако някой от нас не е негов Цар....

Няма коментари:

Публикуване на коментар