Целувките на времето

Когато тъмнината се разпръсна и болката от първото вдишване проряза гърдите, една неясна сянка се приближи и го целуна.
-Ти сигурно си мама?- усмихна се детето.
-Не! Аз съм Времето.- отвърна сянката.
-Благодаря ти, но защо ме целуна?- учуди се детето.
-Целунах те, за да отбележа началото на твоя живот. От днес ще бъда неразделно до теб и ще отбелязвам с целувка всеки миг от твоя живот.
-Сигурно много ме обичаш?- изгука детето, но времето беше изчезнало.
Завърна си на другия ден, а после на следващия. Идваше винаги, когато нещо, макар и маловажно се случваше в живота на детето. Тогава времето идваше и запечатваше мига с целувката си.
Детето получи целувка, когато за първи път се засмя. Получи целувка, когато за първи път се разплака. Получи целувка, когато каза първата си дума, когато се показа първото му зъбче и когато за първи път се изправи на крака.
Времето идваше всеки ден, и детето получаваше своята целувка, дори когато не беше послушно.
-Благодаря!- засияваше детето. - Вече съм сигурно, че наистина ме обичаш.
Времето не отвърна нищо, но на другия ден, в мига, когато се събуди, детето получи две целувки.
-Защо две?- попита то.
-Защото днес имаш рожден ден. - отвърна Времето-Денят трябва да се отбележи и запомни и затова целувките са две.
-Знаеш ли, че забелязах нещо хубаво? Винаги когато ме целуваш, аз пораствам и ставам по-здрав. Благодаря ти! Благодаря!
-Няма защо!- махна с ръка Времето.- Аз просто си върша работата.
-И ме обичаш!- засмя се детето, но Времето вече го нямаше.
Годините минаваха, детето растеше, а целувките следваха всеки ден. Детето получи целувка, когато тръгна на училище, получи целувка, когато за първи път подкара само колелото си, получи целувка, дори когато без да иска разля върху учебника си плодов сок. Всеки ден, Времето идваше и го целуваше, вливайки му нови сили.
Минаха години и един ден, Времето отново го целуна два пъти.
-Хей! Днес нямам рожден ден! Защо ме целуна два пъти?
-Защото от днес ти си вече мъж!- отвърна Времето.- Вече не другите ще се грижат за теб, а ти за тях. Ще се налага всеки ден, да взимаш решения. Ще срещнеш любовта и ще забравиш за всичко друго. Вече няма да ти е до мен и моите целувки.
-Нима повече няма, да те видя? Нима повече няма да ме целуваш?
-О, ще го правя пак, но ще идвам тихо, когато ти спиш дълбоко. Всеки ден, както досега.
-Благодаря, ти! Ти наистина ме обичаш!- възкликна мъжът, но Времето вече си беше тръгнало.
Годините минаваха и мъжът забрави за Времето. Имаше много неща, което ангажираха дните му и изчерпваха енергията му.
Мъжът не броеше дните и годините. Животът му беше като пълноводна река, в която минало, настояще и бъдеще се бяха слели в едно. Беше забравил и целувките на Времето, докато един ден не се погледна в огледалото.
Отдавна не го беше правил. Нямаше време и дори сутрин, не се беше заглеждал в лицето си. Това, което видя го уплаши.
Лицето беше покрито с бръчки, а в косите бялото стоеше като скрежта в студена есенна утрин.
-О! -възкликна мъжът и се сети за целувките на Времето.- Сигурно ме е забравило. Може би, вече не ме обича.
-Не съм те забравило!- обади се Времето зад гърба му.- Получаваш целувка всеки ден, както винаги досега.
-Не е вярно! От целувките ти винаги ставах по-силен и по-здрав, а сега не е така. Вече не ме обичаш!
-Ти нищо не си разбрал!- засмя се Времето. -Целувките ми нямат нищо общо с това, какво се случва с теб. Аз просто отбелязвам мига, състоянието и случващото се. Това ми е работата.
Мъжът не отговори. Погледа не в огледалото, преброи бръчките, а поле се засмя.
-Всъщност май винаги съм знаел това. Само че, ми се искаше, да е различно.
-Всички хора искат, да е различно.- отвърна Времето.
-Разбирам, но от това не става по-леко. Знаеш ли, май вече не искам целувките ти. Само че, май това няма значение. Нито за теб, нито за мен, нито за някого другиго. Ти просто си вършиш работата.
-Да, аз просто си върша работата!- повтори Времето.- До утре! Ще дойда, когато спиш и няма да ме усетиш.
После времето си тръгна, а мъжът се погледна за последен път в огледалото.
-О,ще те усетя.- промълви той.- От днес, ще усещам всяка твоя целувка. Всяка целувка, до последната....

2 коментара: