Настъпили тежки времена за едно малко царство. Времена на промени и беззаконие. Времена на разбойници, глад и болести. Времена смутни, в които реките текли мътни не от калта на дъждовете, а от калта в душите на хората.
Не стигали другите беди в царството, а и огнедишащ змей се събудил. Всеки ден политал над царството, над градове и селца, над поля и реки и където минел, оставял само пепел и мирис на изгоряло.
Видели се в чудо хората. Не знаели какво да направят, а и нямало кой да ги защити. Загубили всичко, което имали освен живота си.
Живота им не бил кой знае какво, но си бил техен. Затова като видели,
че няма друг начин, хората решили да се съберат и да се изправят срещу змея.
Събрали се много хора. Никой от тях нямал опит в битките със змейове, но всеки бил решен, да даде всичко от себе си. Вярвали хората, че ще победят и така и станало.
Събрали се, въоръжили се, кой с каквото може и битката започнала. Започнала битката и земята потреперила. Дим и огън се извили до небесата, кръв, пот и сълзи потекли в реките.
Змеят убил мнозина, други осакатил, но с всички не могъл да се справи. Убили го хората, отрязали трите му глави и се събрали на маса, да отпразнуват победата и да решат, какво още трябва да направят за царството и за себе си.
Тогава обаче отнякъде изскочило едно дребно човече.
-Е, победих змея! Повече няма да ни тормози, но имаме много проблеми. Като гледам тук няма друг освен мен, който да знае и може да се справи с тях. Затова, ако ми гласувате доверие, ще оправя и царството и вас.
-Че кой си ти!- попитал един от ранените.- За първи път те виждам. Къде беше, когато се биехме със змея? Май те нямаше там?
-Боже, какъв клеветник!- изкрещяло човечето.- С такива хора, никога няма да се оправим. Че аз убих змея, докато този, като последен глупак се топлеше на огъня от змейските ноздри. Всъщност не само убих змея, но и планирах цялата операция.
-Така си беше!- обадил се някой в тълпата.- Аз докато дебнех в засада, скрит под леглото вкъщи видях всичко.
-Той беше!- обадил се втори глас.- Точно той! От планината се виждаше всичко, като на длан. Единствения, неповторимия и незаменимия! Само на него, можем да доверим настоящето и бъдещето си!
Обадили се и други и хората взели, че повярвали. Повечето не били видели човечето в битката, но пък сред толкова дим, може ли човек да види всичко. Поверили съдбата на царството в ръцете на човечето, но то не приело веднага.
-За мен е чест!- рекло то.- Само че, се притеснявам, че клеветниците, ще почнат да говорят зад гърба ми. Ще очернят името ми, а то ми е по-скъпо от всичко. Виж, ако изгоним клеветниците от царството, с удоволствие ще приема, да ви ръководя.
Хората не чакали втора покана. Изгонили човека, който казал, че не помни геройството на човечето. След това изгонили и други, които също твърдели, че в битката човечето го нямало. Повечето изгонени, били ранени и обгорени и били изнесли битката на раменете си, но ги обявили за симуланти.
Поверили хората царството в ръцете на единствения, неповторимия и незаменимия и зачакали добри времена.
Човечето първо възнаградило богато хората, които си спомнили неговото участие в битката. След това се заело с хората, които упорито твърдели, че не било никакъв герой. Обявило ги за клеветници и предатели и ги изгонило от царството.
Само че, колкото и хора да гонело човечето, все не било доволно. Все се появявал някой, който оспорвал, че е единствено, неповторимо и незаменимо.
Появили се и хора, които започнали да питат, защо царството не върви напред. Човечето всеки ден обяснявало, какво трябва да се направи и какво ще направи следващия ден, но нищо не правело. Нямало време за такива дребни неща, защото клеветниците и предателите не изчезвали.
Гонело човечето хора от царството, гонело, докато останали само хора, които го признавали за единствен, неповторим и незаменим.
Само че, тъкмо тогава в царството се появил нов змей. Полетял над царството, над градове и селца, над поля и реки и където минел, оставял само пепел и мирис на изгоряло.
Нямало кой да го спре и кой да спаси царството. В царството било останало само човечето и хората, които го смятали за единствен, неповторим и незаменим. Те обаче не можели да спечелят битка. Силата им била само в думите преди и след битката и в откриването и изгонването на „клеветници“ и „предатели“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар