Нова дясна партия?

След тези избори, заваля дъжд от оставки на ръководствата на част от малките партии, останали извън парламента.
В мотивите си, част от тях говореха предимно за себе си, обвинявайки целия свят в заговор, а себе си за жертвени агнета. Не съм и очаквал друго от хора, които унищожават всичко, до което де докоснат, преследвайки единствено собственото си политическо оцеляване.
Други от подалите оставки, бяха искрени в загрижеността си, за бъдещето. Чуха се думи за търсене на начини, за създаване на нова политическа формация, което да гледа към бъдещето без старите муцуни.
Дори и без да се споменава директно, това са носталгични реакции към някогашното СДС. За съжаление обаче нещата са нереалистични и основата им е сбъркана от самото начало.
На първо място, огромна пречка пред обединяването на останките от някогашното СДС, са не само партийните лидерчета с мания за величие, но и апаратчиците в местните структури. Те не са подали оставки и няма да ги подадат. В една обединена формация, която прави политика, а не сплетни и завери, те ще са вредни, безполезни и излишни и го знаят добре.
Друга причина, заради която нещата няма да се случат, е грешното условие на задачата. Всички в купом говорят за нова дясна партия, а в България нито има условия за това, нито има нужда.
Грешката идва от определянето в миналото на СДС, като дясна формация. Всъщност СДС беше антикомунистическа формация, но не и дясна.
От четирите най-масови големи партии, само Демократическата партия беше в дясно. Социалдемократите на Петър Дертлиев и БЗНС на Милан Дренчев, бяха по-скоро в ляво, а Радикалдемократическата партия си беше центристка.
За мен лично, всички приказки за лява и дясна политика в 21 век са смешни и предназначени за наивници. Това е начин, да се маркира територия и да се създаде образа на призрачен враг, но няма нищо общо една реална политика. Бабини деветини са, че лявата политика е против частната собственост или че дясното не може да е социално.
Една реална политика, не е лява или дясна, а прагматична. Ако едно действие носи полза и е ефективно, няма значение, дали го наричате ляво или дясно.
Има и още един въпрос, който всички заобикалят. Каква е реалната основа на една дясна партия, след като 90-95% от хората в България са наемни работници?
Да, обикновени лошо платени наемни работници, които са просто зрители на натрупването на капитали от останалите 5%.
Точно тези 5% са базата на дясната политика в България, но те не са заинтересовани от нова партия.
Не са заинтересовани, защото не е вярно, че в България няма дясна партия. Има такава партия, която се финансира и управлява от хора с имотно състояние много над средното. Това е партия с консервативен и дисциплиниран електорат, която им осигурява участието и в законодателната и в изпълнителната власт. Тази парият е БСП.
Сигурно някой може да не е съгласен с написаното. Проблемът не е мой, а негов. Аз излагам само моята гледна точка. Фактите, които зная и виждам, така както мога. Не ме интересува, дали някой ще ме определя като ляв или десен. Това е без значение, защото не променя нищо. Не променя мен, не променя и него, не променя и блатото, в което всички сме затънали.
За да има промяна първо трябва да започнем да наричаме нещата с истинските им имена, дори когато те не са популярни.
Всъщност истинската причина, за да напиша тези редове е, че ми се иска да изкрещя:
-Стига с тези словесни еквилибристики! Десни партии, леви партии, десен електорат, ляв електорат.... Всички сме на един кораб. Все още....

Няма коментари:

Публикуване на коментар