Завръщането на Бог

Спомни си планетата такава, каквато беше последния път, когато я видя. Димящо кълбо покрито с пари и дим, през които проблясваха огнените езици на разпукващата се повърхност. Само че, тази картина беше останала някъде далеч в миналото. Днес всичко беше различно.
Очакваше промените, защото нищо не беше вечно. Дори Той и Другите, не бяха вечни. Тогава бяха млади, а Вселената почти пуста. Събираха се заедно и размишляваха, спореха и изследваха. Създаваха и унищожаваха звезди и галактики, търсейки отговор на единствения въпрос, чийто отговор беше скрит от Тях.
Всъщност въпросите бяха много, а отговорите никога не бяха еднозначни. Кой, кога, защо, как?
Често нямаше никакъв отговор и продължаваха с експериментите. Всеки от Тях имаше своя теория, а Вселената беше място, където можеха я проверят с безброй опити.
Земята беше едно от тези места. Неуспешен експеримент, който не даде никакви отговори. Лично Той го подготви и осъществи, но не научиха нищо ново.
Скоро след това се пръснаха. Всеки от Тях търсеше отговорите по свой път. Търсеше ги за Себе си, а не за Другите.
Създаваха все нови и нови звезди. Създаваха и унищожаваха Живота, за да проумеят Началото и да видят къде е Края. Опитваха отново и отново, докато Вселената се изпълни с Живот.
Животът беше и на тази планета. Крехък и беззащитен, неподозиращ опасностите, които го чакаха в бъдещето. Опасности, които можеха да го убият само за един миг.
Само че, тук нещо не беше наред. Спомни си всички подробности на експеримента. Животът не беше планиран. Не трябваше да е тук, но се беше случило. Грешка или непознат ефект?
Понякога си мислеше, че всъщност Те бъркаха. Може би, не Те създаваха планетите и Живота, а имаше друга непозната Сила, която се надсмиваше над тяхното безсилие и си играеше със съдбите им. Сила, която беше проектирала всичко, което трябваше да се случи, а Те просто следваха начертаните от Нея пътища.
Материализира се лесно близо до един от огромните мравуняци на най-развитите същества, обитаващи планетата. Същества, които показваха наченки, ако не на разум, то поне на организация приличаща на разум. Огледа новото си тяло и се усмихна доволен. Поне на пръв поглед, никой нямаше да забележи разликите.
-Добър вечер! Добре са те наредили! Обрали са те до шушка, но трябва да се радваш, че си жив и здрав! Миналата седмица, съседа хем го ограбиха за десет лева, хем му счупиха главата.
Едно от местните същества стоеше на няколко крачки от Него и го наблюдаваше с любопитство, клатейки съчувствено глава.
-Никой не ме е ограбвал.- отвърна Той.
-Горкичкият! Сигурна са те ударили по главата и не помниш? Или, пък.... Я, чакай! Нали не си някой извратеняк, от ония дето обичат да се показват голи? Не! Не ми приличаш на такъв, но вземи облечи някоя дреха, че ако минат полицаите ще те приберат.
-Ох! Май все пак съм направил грешка. Нужно ли е, да съм облечен? Защо?
-Сигурно силно са те ударили? Защо трябва да си с дрехи ли? Ами защото всички хора са облечени. Нали по това се различаваме от животните.
-Нима само в дрехите е разликата?- попита Той и се замисли.
После щракна с пръсти и облече тялото си, копирайки дрехите на съществото.
-Хей! Как го направи? - подскочи съществото. - Всъщност няма значение. Не обичам да се бъркам в нещата на другите. Че, аз дори не те познавам. Нито зная, кой си ти, нито дори и името ти.
-Аз съм Бог.
-Хе-хе! Добре са ти наместили мозъка! Бог бил. Чакай да позная, точно кой Бог си! Зевса го застреляха миналата година, Буда бере лалета в Холандия, а Исус ми е съсед. Хе-хе!
-Но, аз наистина съм Бог!
-Да, бе! Повярвах ти! Само не спомена, че ти си създал Земята, звездите и хората.
-Но, Аз наистина създадох Земята. Това си беше Мой личен проект. Виж звездите, не всички са Мое дело. Повечето ги направиха Другите. Освен това нямам заслуга и за Живота тук. Аз съм го правил, но на други планети.
Млъкна, защото усети промяна. Съществото срещу него, вече не го гледаше със съчувствие. Пристъпваше на място и личеше, че е притеснено от нещо.
-Виж! Стана късно. Аз ще се прибирам в къщи, че жената вече се е притеснила. Пък ти, ако не помниш къде живееш, хей там е болницата. Докторите ще ти помогнат.
-Нямам нужда от лекари. Всъщност нямам нужда от никого и нищо.
-Да, разбира се! Ще се оправиш и сам. Нали си Бог.
Слънцето беше залязло отдавна, но по улиците имаше хиляди хора. Вървяха тихо в една посока, сякаш привлечени от нещо.
-Къде отиват всички?
-Не знаеш ли? Днес Бог се е върнал на Земята. И хората се събират в Божия дом, за да се поклонят.
-Нима знаят за Мен?
-О, не! Не чакат теб. Преди много години, Божият син е възкръснал, след като са го разпънали на кръст.
-Няма значение! Нали каза, че отиват в Божия дом? В Моя дом? Ще отида там и ще изясним нещата.
-Недей! Не тази вечер! Освен това, вярно че му казват Божи дом, но не е добро място за теб. Онези с лимузините вече са вътре и теб няма да те пуснат. Пък и не зная как ще приемат историята ти. Ела у нас. Малко е тясно, но ще пренощуваш под покрив, а утре аз ще те заведа в Божия дом. Ще те заведа и на други места, но трябва да обещаеш, че няма да казваш кой си. Ще видиш, че всичко ще се нареди и ще си спомниш, каквото си забравил. Ще намериш, каквото търсиш и ще заживееш, както преди.
Някъде наблизо се чу звън на камбани, после им припяха и други в далечината.
-Знаеш ли, какво си мисля често?- рече Той.- Понякога си мисля, че всъщност Аз и Другите бъркаме. Не Ние създаваме планетите и Живота, а има непозната и всемогъща Сила, която се надсмива над Нас. Тя е проектирала всичко, което трябва да се случи, а Ние само следваме начертаните от Нея пътища.
-Щом ти го казваш, значи може и да е така. Само че, какво значение има това и за кого? Сега ще поспим, а утре пак ще поговорим. Може да ти хрумне друго или пък да си спомниш, къде живееш. Утрото е по-мъдро от вечерта! Нали?

1 коментар:

  1. Може и така да е... знанието е сила, но и товар. Та поради тази причина кой го е грижа? Войстина воскресе!

    ОтговорИзтриване