Още преди да бъде избрано новото българско правителство, се заговори за това, че то няма да има, така наречения кредит на доверие. От 1990 година всяка нова власт говори за някакъв гратисен период, в който, да бъде оставена, да роботи на спокойствие. Обикновено срока е 100 дни, но колкото и да се рових, не можах, да открия откъде идват 100-те дни.
Всъщност няма значение. Наистина всеки, който се захване с нова дейност, се нуждае от период на адаптация и чак след него, могат да се очакват и изискват резултати.
Самият термин кредит на доверие е тавтология. Думата кредит произлиза от две латински думи - credere и creditum. Първата означава вяра или доверие, а втората заем или дълг. Повече ми харесва обявения от граждански организации период на толерантност, в случая както и да се нарече встъпителния срок, няма значение. Такъв липсва.
Това не е проблем. Служебното правителство също нямаше никакво време за сработване, но то добре или зле си свърши работата и вече е в миналото.
Проблемът е доверието в новото управление или по-скоро липсата му. Не си спомням досега, да сме имали управление, на което общественото доверие да е било толкова ниско.
Доверие това в управление няма и според мен няма да има до края му, независимо кога ще е той. Най-показателното е, че това управление няма и доверието на хората, които гласуваха за управляващите партии и дори сред твърдите и верни партийни редици. Състава на правителството, първите му ходове и споменаваните волно или неволно приоритети, предизвикват критики и от собствените им членове. Причините за това са много и повечето напълно основателни. По-долу ще изброя моите и накрая ще сумирам резултата. Сбора ще е равен на доверието, което имам към настоящето управление.
Нека започна от началото на работата на сегашното народно събрание. За председател беше избран Михаил Миков с обяснението, че той щял да работи за възраждане на парламентарната демокрация.
Михаил Михов беше вътрешният министър, който през 2009 година изпрати подчинените си да бият невинни и беззащитни хора. Той така и не пое отговорност за случилото се.
Доверие – нула!
За заместник председател на парламента пък беше избрана още по-интересна личност. Ако трябва да се изтъкне само едно качество на Мая Манолова, то ще бъде изключително агресивното и поведение, към всяко чуждо мнение, различно от нейното.
Доверие -нула!
Съставянето на правителството на тъмно и незнайно от кого, къде и как, също е основателна причина, доверието в него да е нула. Приказките за експертност и професионализъм нямат никакво покритие. Замяната на един компроментиран кандидат министър с негов приятел, който се оказа, че като дребен мошеник е източвал пари от френската социална система е показателно. Ако мнението на българските граждани няма значение, как никой не помисли, как ще бъде приет този министър при контактите си с международни институции.
Доверие- нула!
Едни от първите думи на новия министър председател са за АЕЦ Белене. Той няма начин, да не е запознат с финансовите анализи на проекта, но се прави, че не съществуват. Затова пък всички социални обещания, се отлагат за неопределено време.
Доверие-нула!
Най-големият проблем на външният ни министър се оказва, че са бившите кадри на ДС.
Доверие -нула!
В здравеопазването се оказва, че най-големия проблем е режима за тютюнопушене. Аз съм пушач, но съм потресен.
Доверие-нула!
В енергетиката- подменянето на целия състав на ДКЕВР, може би ще запази цените на тока непроменени още месец. Може би няма да има увеличение дори още три месеца. Само че, ако до края на годината няма такова има вероятност да фалираме НЕК.
Доверие -нула!
В социалната сфера- отново ще се разчита на изкуствено създадени работни места. Само че, новият министър иска да ги обвърже с обучение за придобиване на квалификация.
Зная, как се провеждат подобни квалификационни курсове. Печеливши от тях са само фирмите, които ги организират. Освен тази цел, според мен другата е, отново изкуствено да се намали процента на отчитаната безработица. Реалната обаче ще расте.
Доверие -нула!
Обединението на ГДБОП и ДАНС освен, че ще доведе до ограничаване на правомощията на президента, създава мощен инструмент, който обаче е политически, а не държавен. Не мога да приветствам създаването на ново ДС.
Доверие -нула!
Колкото и да добавям, сбора от доверието няма да се увеличи. Ще остане нула, а реално дори ще бъде отрицателен. Само че, новото управление няма нужда от доверието на хората. То има доверието на хората, които стоят зад кулисите и ще изкара толкова време на власт, колкото решат те.
Слушам навсякъде, че другата пролет ще има нови избори. Хората вярват, че това ще бъде за кратко и догодина, ще има ново управление, което ще буди повече доверие.
За съжаление, това са само илюзии. Липсва силата, която да го заслужава и получи. Вижте избора ни:
-ГЕРБ- доверие- нула!
-РЗС- доверие-нула!
-Кунева- доверие- нула!
-Нова дясна формация- доверие -нула!
-Граждански сдружения- доверие- нула!
Нов спасител или месия? Поне от мен- доверие- нула!
Това е положението. Зная, че не е достатъчно, но аз не зная отговорите. Бих подкрепил, с каквото мога всеки разумен път, но не го виждам. Зная само, че доверие на заем никога повече няма да дам.
Стига им толкова "кредит на доверие". Най-малкото, при постъпване на работа повечето хора имат изпитателен срок от един месец, а не сто дни. Освен това "кредит на доверие" може да бъде даден на някого, когото не познаваме, за когото не знаем как ще се прояви. А кого от тези не познаваме? Та нали през годините сме им се нагледали? Какво може да се очаква от тях, че да им се дават някакви дни? Най-лошото обаче е, че ако приемем за вярна максимата, че държавата - това са хората в нея, то, като гледам състоянието на държавата, не зная доколко и хората заслужават "кредит на доверие"...
ОтговорИзтриванеМисля, че за хората не си прав. На фона на живота, който водим това, че все още сме запазили човешкото в себе си е чудо. Не сме различни от другите народи.
ОтговорИзтриване