Млад мениджър

В последните години думата мениджър се използва с повод и без повод, а забавното клипче за „младия меринджей“ е добър пример за това. Преди години, когато промените се случиха в България, положението беше същото. Набързо началниците се превърнаха в мениджъри, директорите в президенти на фирми и решихме, че вече всичко ни е наред.
Състоянието на икономиката ни обаче, показва точно обратното. Единици са българските фирми, което поне наподобяват западните и липсата на добри мениджъри е една от главните причини. Правят се хиляди курсове и специализации, има университетски специалности с такава насоченост, но мениджъри няма. Или поне ефективните мениджъри се броят на пръсти.
В повечето случаи, успехите на отделни фирми и мениджъри се дължат на почти денонощната им работа, която изискват и от подчинените си. Това изцежда и тях и хората, които работят с тях, а резултатите са временни. Резултатите зависят основно от формата и присъствието на мениджъра и ако него го няма всичко се срива.
В повечето случаи обаче, въпреки ангажираността на мениджъра, нещата не се получават. Сигурно защото мениджърството е прекалено сложно нещо и не всеки има силите, желанието и възможностите за него.
Всъщност нещата са много по-елементарни. Не от всеки мениджър може да стане Стив Джобс, Лари Пейдж или Бил Гейтс, но всеки от нас може да бъде ефективен в работата, която върши. Принципите са прости, дори за мениджърска позиция.
Преди седмица потърсих в библиотеката си една стара книжка, която си купих през 1989 година. В нея са описани елементарно и много опростено основните принципи на ефективния мениджър. Съмняваме, че дори малка част от хората, които се наричат така в България са я чели. Те нямат време за четене. Нямат време за нищо друго освен за работа. Да, те са прекалено заети да работят и не биха отделили дори минута, за нещо различно от работа.
Всъщност времето, което трябва да отделят е малко повече от минута. Книжката е с около сто страници с едър шрифт и се чете за час.
Споменах едната минута, защото заглавието ѝ е:
„Едноминутният мениджър“ - автори са д-р Кенет Бланчард и д-р Спенсър Джонсън, а превода е на Огнян Йовков. Издадена е от издателство Медицина и физкултура през 1989 година.
Книжката я има в мрежата, но няма да давам линк, защото не съм сигурен, дали няма да наруша нечии авторски права. Ако се интересувате, потърсете я в Google. Тук ще дам само основните принципи, които са само три:
1.Поставяне на едноминутни цели
2.Едноминутни похвали
3.Едноминутните порицания
Бих препоръчал и на тези, които не се смятат за мениджъри, да прочетат книгата. Принципите могат да ви бъдат полезни във вашето ежедневие и в контактите ви с другите хора.
Може да не станете никога мениджър, но ще ви бъде полезно. Гарантирам това!

Няма коментари:

Публикуване на коментар