Посоката

Преди много години, зад девет планини и морета, живеел един малък народ. Живеел в малко и бедно царство, което не било много богато, но не било и много бедно. Било съвсем обикновено царство, но за лош късмет било на кръстопът.
Малки и големи племена и народи, преминавали през царството. Всички бързали да стигнат някъде, а това било най-прекия път и не се интересували, какво оставяли след себе си. Не се интересували от малкия народ в малкото царство, който хиляди пъти трябвало да поправя разрушеното и да започва отново.
Един ден обаче на хората в царството им омръзнало и решили да намерят друго място, където да живеят спокойно. Нямали представа къде е това ново място, не знаели и точно какъв ще е новият им живот, но желаели промяна.
Решили хората да тръгнат и тръгнали. Само дето преди да тръгнат, тук там някой мърморко се обадил да пита:
-То хубава тръгваме, ама накъде? Кой път да поемем, че да стигнем там където сме тръгнали.
-Пътища много! - отвърнали им.- На кръстопът сме и накъдето и да тръгнем, все на път ще попаднем. Така че, по-добре да не следваме път, а само посоката.
-И каква е посоката?- попитали мърморковците.
-Има само една посока, когато искаш да промениш бъдещето си към добро! Напред!
Тръгнали хората напред. Вървели, вървели, вървели все напред. Вървели дни, седмици, месеци и години вярвайки, че ще стигнат мястото, където ще заживеят нов живот. Нов живот с нови надежди, нов живот по-добър и изпълнен само с щастие.
Дълго вървели хората, но все не попадали на подходящо място. Все нещо не им харесвало, докато един ден не попаднали на идеално място. Притежавало всичко, за което мечтаели, а имало само един малък недостатък. Мястото било на кръстопът.
Тъкмо обаче хората да се зарадват и отново някой мърморко се обадил:
-Вярно, че мястото си го бива, но защо бихме целия този път?
-Ами за да открием това място!- отвърнали им.
-Че защо беше нужно да го откриваме? Та ние си живеехме тук преди да тръгнем.
Огледали се всички и установили, че наистина е така. След дългото пътуване се били върнали там, откъдето тръгнали.
-Е, нищо лошо не е станало! - утешили се хората.- Просто сме объркали посоката. Ще тръгнем в друга посока и ще открием нашето място. Мястото на мечтите ни. Напред не е вярната посока. Вярната посока е наляво!
Мърморковците този път не могли да се обадят. Хората се втурнали в новата вярна посока, бързайки по-скоро да достигнат жадуваното ново място.
Вървели, вървели, вървели. Вървели дни, седмици, месеци и години вярвайки, че ще стигнат мястото, където ще заживеят нов живот. Нов живот с нови надежди, нов живот по-добър и изпълнен само с щастие.
Един ден стигнали на място, което им изглеждало идеално. Вярно, че било на кръстопът, но...
Следващата вярна посока, в която тръгнали хората, била надясно. Решили това единодушно и се втурнали вкупом, за да наваксат изгубеното време. Вървели, вървели, вървели....
Следващият път тръгнали назад. Върнали се по стъпките си, търсейки къде били сбъркали. Нямало начин да били сгрешили посоката!
Вървели, вървели, вървели и отново стигнали на кръстопътя.
-Разбрахме!- рекли след дълго умуване.- Земята е кръгла! В която и посока да тръгнем, рано или късно, ще се върнем там, откъдето сме тръгнали.
-Значи оставаме тук?- зарадвали се мърморковците.- Няма да ходим никъде, а тук ще изградим мечтаното ново място. Ще го изградим отначало, както сме го правили много пъти.
-О, не!- възразили умниците.- Тръгваме отново на път.
-И в каква посока ще поемем този път?
-Не е важна посоката! Важното е да тръгнем по правилния път. Сигурни сме, че правилния път е този широкия дето дови през полето! Или пък може би, този криволичещия през планината? Или пък...
Решили и тръгнали. Вървели, вървели, вървели....

2 коментара: