Идеалът

Вървял си по пътя сам един обикновен човек. Вървял и си мислел:
-Скапан живот! Омръзна ми да съм все сам и сам. Поне да имах едно кученце. Съвсем обикновено малко кученце, което да ми прави компания и да пази дома ми.
Чула го съдбата и изпратила на пътя му едно малко кученце. Поставила го точно пред краката му и човекът се стреснал. Отстъпил крачка назад, огледал кученцето, почесал се, а после внимателно го заобиколил и продължил по пътя си.
-Скапан живот!- си рекъл.- Никой не ме обича, дори и съдбата. Ето сложила на пътя ми едно кученце, ама за какво ми е такова? Малко кученце, дето само от грижи има нужда. Ако го изведа на разходка, ще се умори бързо и ще трябва да го нося. А и дома ми не може да пази. По-скоро аз трябва, да го пазя. Ех ако имах едно нормално куче. Едро и силно, да ми е компания, да ми помага и да ме пази.
Съдбата веднага поставила на пътя му едно хубаво и едро куче. Поставила го точно пред краката му и човекът се стреснал. Отстъпил крачка назад, огледал кучето, почесал се, а после внимателно го заобиколил и продължил по пътя си.
-Скапан живот!- промърморил човекът.- На мен се дава това, което другите не искат. Ето и съдбата ми предлага куче, ама защо ми е такова. Де да беше някое породисто, от сой и с родословие, че да се похваля и аз с нещо. Да, ама не! Дава ми съдбата обикновен помияр, да ми се смеят хората.
Съдбата не чакала много, а веднага поставила на пътя, най-доброто куче на света. Било красиво, породисто и здраво. Не било нито много голямо, нито много малко. Ставало и за пазач и за компания.
Поставила го точно пред краката му и човекът се стреснал. Отстъпил крачка назад, огледал кучето, почесал се, а после внимателно го заобиколил и продължил по пътя си.
-Скапан живот!- си рекъл той.- Нищо не става така, както аз го желая. Ето и куче да ми падне в краката и то не е това, което ми трябва. Вярно породисто е, красиво е и здраво. Става и за пазач и за компания, ама защо ми е. Ще ми завидят хората, а и кой знае колко пари ще ми трябват за него. Ще трябват и пари и грижи, а аз пари нямам, пък грижите са ми в повече. Ех, скапан живот! Поне да имах едно кученце. Съвсем обикновено малко кученце, което да ми прави компания и да пази дома ми....

5 коментара:

  1. Отговори
    1. Този на котките ще намери недостатък. Мрънкалото си е мрънкало :)

      Изтриване
  2. Много хора са така - нямат куража да имат това, което искат, не знаят какво точно искат, обичат да се самосъжаляват и да мрънкат.

    ОтговорИзтриване
  3. Животът е спирала, а понякога просто кръг

    ОтговорИзтриване