Настъпила криза на острова на Стоте царство. Уж нищо не се било променило, а парите ги нямало. Търговците не търгували, занаятчиите не произвеждали, селяните не сеели и дори бардовете, не пишели и пеели нови песни.
Парите намалели и в царските хазни и Царете един по един, решили да свият разходите. Някои се отказали от лова, други освободили половината си свита, че дори и шутовете си, но първия разход, който орязали бил този за баловете.
Вече нямало балове, на които да се срещат Принцовете и Принцесите. Криза било и както при всяка криза, понеже нямало балове, Принцовете започнали да ходят по кръчмите. Там пиели, пеели, карали се и се биели, а после падали под масите и се събуждали чак на сутринта.
Принцесите пък се затворили в кулите си сред облаците, където шиели гоблени и четели книжки за геройски подвизи и красиви принцове с горещи сърца и устни.
В кулите, високи чак до облаците, не се чували крясъците на Принцовете, а до кръчмите не достигали въздишките на Принцесите.
Минала година, но кризата не отминала. Минала втора, а края на кризата не се виждал. Третата година също започнала без промяна, но тогава една вечер Принцовете се сетили нещо:
-А, бе! Някой от вас да е виждал скоро Принцеса?- попитал някой в разгара на пиенето.
-Принцеса ли? Това какво беше? Ааааа!!! Принцеса!!! Вече няма Принцеси!
-Че защо да няма?- изтрезнели Принцовете.- Как така няма? Ако наистина няма, какво ще правим ние?
-Според мен наистина няма Принцеси!- обадил се Кръчмарят.- Мисля дори, че никога не е имало! Иначе как да си обясня факта, че откакто съм отворил кръчмата, нито една Принцеса, не е минала от тук?
-Че ти как ще разбереш, когато видиш принцеса, бе!- скочили Принцовете.- Ти дори не си Принц и нямаш право, да говориш за Принцесите. Принцесите са нещо....Абе, Принцесите са! Принцеси!!! Не могат да се опишат! Не могат да се нарисуват! Не можеш да си ги представиш дори, ако не си истински Принц!
-Значи, да ви сипвам вино на версия съм достоен, а да позная Принцеса не съм, а!- разсърдил се Кръчмарят.- Щом сте толкова специални, защо не си платите виното и да си отидете при Принцесите?
-Защото Принцеси няма!- отвърнали Принцовете.- Изчезнали са незнайно къде и как. Може би Ламите са ги изяли? Горките!
-Да, горките Лами!- просълзил се Кръчмарят.- Като познавам вас, щом Принцесите са ви лика прилика, по-скоро те са изяли Ламите. После са яхнали метлите си и....
Кръчмарят, така и не успял да довърши, защото Принцовете скочили и го понабили. Като истински благородници, те не позволявали на никого, да обиди дамите на сърцата им. После си тръгнали, заричайки се да не стъпят повече никога в кръчмата му, естествено забравяйки да платят дълговете си.
Постъпили точно както трябвало да постъпят истински и благородни Принцове, но отвън не чули възторжените похвали на Принцесите. Принцесите още били в неизвестност и Принцовете решили, да не стъпят повече в кръчма, докато не ги открият. Скоро се усетили, че клетвата е прекалено тежка, но била дадена и трябвало да бъде изпълнена.
Тръгнали Принцовете по пътя. Вървели и се оглеждали внимателно. Зад всеки завой им се привиждала Принцеса, зад всеки храст се мяркала сянката ѝ, но всичко се оказало илюзия.
Принцовете срещнали много жени, но Принцесите, така и не открили. Може би, защото Принцесите си стояли в кулите и си шиели гоблените, или пък просто в този ден били избрали други пътища. Никой не знаел, а и нямало кого да попитат.
Към обяд обаче както Принцовете си вървели по пътя, една жена ги спряла.
-Извинете, господа!- попитала жената.- Да сте видели по този път Принцове? Или пък може би сте видели Принцове другаде?
-Ние самите сме Принцове, глупачке!- отвърна ли ѝ.- Нима си толкова глупава, че да не можеш да ни познаеш?
-Лъжци сте, вие, а не Принцове!- отвърнала жената.-Аз съм истинска Принцеса и нима си мислите, че не мога да разпозная Принц, от простак!
Принцовете зяпнали и позеленели от обида. Нахлупили шапките си и бързо тръгнали по пътя, решени да не обръщат внимание на тази обида. Имали по-спешна задача и докато не я изпълнели, били се заклели, да не стъпват в кръчма....
Само че, един от Принцовете изостанал. Изостанал, а после се върнал и настигнал жената. Извинил се, поклонил се и коленичил в краката ѝ. Независимо какво казвали другите, той чувствал, че сърцето му е пленено от Принцеса.
Така де, една Принцеса е такава само за нейния Принц, а той е Принц само в нейните очи. Нали?
Красива приказка!
ОтговорИзтриване