Културните паметници и религията

Покрай исканията за оставка на правителството, ваканцията и стандартната практика нещата да се правят на тъмно, един нов законопроект остава почти без внимание. Всъщност става въпрос само за промени в Закона за вероизповеданията, но ефекта от него засяга всички и преди всичко интересите на държавата.
Промените предвиждат да се върнат на вероизповеданията всички имоти, които са строени за богослужения, независимо кога са строени, какъв е статуса и собствеността им.
Не, че вероизповеданията нямат достатъчно имоти и места са служби. Повечето от храмовете са тяхна собственост, но в случая става въпрос за категория имоти, които са повече исторически, отколкото религиозни. За част от тях държавата е дала и дава много средства, защото те са част от историческото наследство на всеки българин, а не на определена религия. Самите имоти или съхраненото в тях, са паметници, които трябва да се съхранят и да са достъпни за всички българи.
Малко е странно, че тези промени се предлагат от „лява“ партия, но пък в България, лявото и дясното са тотално объркани. Предполагам, че сме единствената страна, където „левите“ се правят на религиозни, а „десните“ подкрепят гей- движението.
Предполагам, че макар промените да касаят и Православната църква, инициатори са ДПС с оглед на отхвърлените от съда мераци на Мюфтийството към джамиите в някои градове. Засега, поради тази причина, законопроекта се стопира от Атака, но знаем, че Болен Лидеров се интересува само от парите, а и завръщането на ГЕРБ, може да даде необходимите за приемането гласове.
На снимката е джамията в Самоков. Тя е исторически паметник и в нея не са извършвани молитви може би от век. В Самоков няма мюсюлмани с изключение на няколко семейства, които никога не са се вълнували от джамията. Нещо повече, повечето младите в тези мюсюлмански семейства са активни православни християни.
В последно време покрай станалия известен Бат“Сали, част от ромското население също се турчее. Не, че това е нещо ново, но вярата им е по-скоро някаква смесица от фолклор и евенгелистки митове, отколкото ислям.
Проблемът обаче не е във броя на вярващите с определена религия. Не е и в ниската толерантност на обществото ни като цяло. Като пример за това беше проекта в града ни, който предвиждаше да се унищожи една от малкото хубави градинки със строеж на църква, която да закрива изгледа към джамията. Това отпадна, но покрай делото, което се води за собствеността, се разгоряха доста нелицеприятни конфликти.
Проблемът не е в това, дали имот с историческо значение ще се вземе от Православната църква, Мюфтийството или става въпрос за синагога. Проблемът е, че макар държавата да е лош собственик на културното и историческо наследство, религиозните общности са по-лоши стопани. Това, което е ценно за един историк, често не струва и пукната пара, за религиозните водачи. Пресен е примера в Пловдив, където един луд, твърдящ, че властта му е от Бога, унищожи уникални стенописи, облепвайки стените на църквата с тапети. Не по-малко отвратителни са действията на същата личност в опита да се заграби храма-паметник „Св. Неделя“ в Батак, където на всичко отгоре се вихри и търговия с костите на загиналите.
Това са крайни случаи, но са реални. Религиозните общности са по-лоши стопани от държавата, когато става въпрос за история. Самите ритуали в молитвените сгради, не предполагат условия за съхранение на ценности надживели времето. Виждал съм в църкви обгорени безценни дървени иконостаси и опушени и повредени икони, които няма как да се възстановят. Определено нямам и доверие на отчетността за нещата, които са част от нашата история.
Хайде да си кажем нещата направо. Независимо за коя религия става въпрос, в случая нещата опират единствено до ламтене за имоти. Ако ставаше въпрос за религиозни въпроси, нещата можеха лесно да се решат, като историческите имоти останат държавна собственост, а се създаде регламент за ползване от страна на съответната религиозна общност. Без контрол сме на път да загубим като народ поредната част от историята си.
За пример мога да посоча „варварска“ Турция, в която например Синята джамия е отворена за посетители, дори по време на молитвите. В България подобни примери няма.
Очаквам, че промените ще минат. Просто няма достатъчно трезви гласове, а и всяка религия си гледа само в своето канче. Уж държавата и религията са разделени и няма намеса в религиозните дела, но религиите не се свенят да се месят в делата, които са в правомощията на държавата.
Говорим за толерантност, но тя е едностранна. Аз например, като атеист съм длъжен да не обидя чувствата на никой вярващ, но за вярващите не е проблем, да обиждат моите.
В случая обаче не става въпрос за чувства, а за историята ни. Общата история на всички живеещи на тази земя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар