Поет и цар

Един Цар видял, че другите царе в съседните царства имали придворни поети и решил, да си вземе и той. Попитал съветниците си, кой е най-добрия поет в царството и го повикал в двореца.
-Искам да напишеш едно стихотворение за мен!- заповядал Царят.- Ако ми хареса, ще те назнача в двореца и ще те храня до края на дните ти.
Поетът се опитал, да възрази, че не пише по поръчка, но Царят не искал и да чуе отказ. Искал си стихотворението още на следващия ден.
На сутринта поетът бил написал стихотворение. Не било от най-добрите му, но не било и от лошите.
На Царят обаче стихотворението не му харесало. Не му харесало настроението в него, не му харесали римите, а най-много не му харесало, че стихотворението въобще не било за него. Ядосал се Царят и за наказание изпратил Поета да гледа тикви в царските градини.
Един ден след месец – два двама пътника минали покрай градината с тикви. Помолили за вода, спрели да починат и се заговорили с Поета. От дума на дума, разбрали историята му.
-Не е хубаво такова царство, в което поетите гледат тикви!- рекли пътниците.
-В гледането на тикви, няма нищо лошо!- засмял се Поетът.-Имам много свободно време и стиховете ми дори са по-добри от преди. Няма нищо лошо, ако в едно царство поетите гледат тикви. Лошото е, когато тиквите поръчват и оценяват поезията.

2 коментара: