Най-желаните

Имало едно време едно царство...
Всъщност по онова време имало много царства. Имало големи и малки царства, имало богати царства и бедни царства, имало...
Много били царствата по онова време. Много били и царете, но още повече били принцовете и принцесите. Било време на царствата, царите, принцовете и принцесите и приказките за тях.
Всеки ден в някое от царствата за ръката на някоя принцеса се водели люти битки. Състезавали се принцове от цял свят, но само един побеждавал. Той получавал ръката на принцесата,половената или цялото царство, а понякога и сърцето ѝ. Получавал и приказка, в която накрая всички заживявали щастливо.
Победителят получавал своята награда, а победените принцове отивали в друго царство, където подновявали борбата си, за ръката на поредната принцеса.
Принцовете били много, но и царства имало на всяка крачка, а и принцесите имало в изобилие. Накрая всеки принц намирал своята принцеса и заживявал с нея в своята приказка.
Един ден обаче, точно в разгара на състезанието за ръката на поредната принцеса, сред принцовете тръгнал слух. Никой не знаел, кой пръв споделил новината, но скоро всички принцове я научили.
В далечно царство, накрай света живеела най-прекрасната от всички принцеси. Била най-красивата и най-умната, но...
Най-прекрасната принцеса на света, била решила да не се омъжва. Казвала, че на света няма принц, който да е достоен за нея. Нямало и никога нямало да има.
-Сигурно е грозна, като смъртта!- засмял се един принц.
-И определено не е толкова умна, колкото казват!- допълнил друг.
-Чух, че тя дори не е принцеса!- допълнил трети.
-Не ме интересува!- отсякъл принцът, който почти бил спечелил състезанието.- Обаче сега се сетих нещо... Забравих си късметлийския пръстен в къщи. Ще оттичам да го взема и веднага се връщам.
-Аз пък оставих вратата на царската изба отворена. - сетил се друг принц.- Ще изтичам да я заключа и се връщам веднага.
Не минал и час и всички принцове се сетили, за някоя важна задача. Яхнали конете си и хукнали, да я свършат, като обещали скоро да се върнат.
Само че, не се върнали, а се видели отново чак след седмица. Видели се в далечното царство, където живеела най-прекрасната принцеса на света.
Нахълтали принцовете в двореца на тамошния цар и поискали от него, да организира състезание за ръката на принцесата.
-Ама момчета....- опитал се да възрази Царят.
-Млък!- изревали принцовете.- Или организираш надпреварата или ще сравним това място със земята.
Царят навел глава и се подчинил. На другия ден започнала най-трудната надпревара, в която принцовете били участвали. Изпитанията били от трудни по-трудни, но нито един от тях, не помислял, да се откаже.
Минал месец, минали два, минали три месеца в борба, но един ден царят събрал принцовете и им съобщил, че повече така не може. Нямало изпитание, на което да не ги бил подложил, а победител нямало.
-Добре, де!- отвърнали принцовете.- Щом така не може да се излъчи победител, нека принцесата сама да го избере!
-Ама момчета....- рекъл Царят.- Точно това няма как да стане. Щях да ви го кажа още в първия ден, но не ми дадохте, да се изкажа. В това царство няма и никога не е имало принцеса...
После.... После било страшно, да се слуша и гледа, а на другия ден принцовете си тръгнали. Тръгнали да търсят царства, в които имало принцеси.
Минали през едно царство, но там нямало принцеса. Минали през второ царство, но и там нямало. Минали през трето, но там също нямало принцеса.
Променили посоката, но в колкото и царства да питали, никъде не открили принцеса. Принцесите били изчезнали сякаш в дън земя.
Питали принцовете, питали, но никой не знаел къде са отишли принцесите. Накрая започнали да питат наред и намерили една старица, която си спомнила нещо важно
-Принцесите ли? Не зная! Отдавна не съм виждала принцеса. Обаче се сетих, че преди месец или два оттук минаха много принцеси. Не казаха къде отиват и защо, обаче точно преди това чух интересна приказка. Приказка за някакво царство накрай света, където живеел някакъв принц. Само че, не бил някакъв обикновен принц, като вас, а най-красивия и умен принц на света. Бил толкова красив и умен, че се зарекъл да не се жени никога. Нямало на света принцеса, която да била достойна за него.
-Ако ме питате мен, сигурно този принц, не е нито толкова красив, нито толкова умен.- засмяла се старицата.- Сигурно, дори не е принц. Само че, ако бях по-млада, щях да яхна коня и да отида да проверя. Ако бях принцеса, със сигурност щях да проверя. Знае ли човек, къде може да се случи неговата приказка. Знае ли....

Няма коментари:

Публикуване на коментар