Отец Силвестър наблюдаваше залеза през големия панорамен прозорец на кабинета. Днес беше прекрасен, но гласът от съседната стая разваляше настроението му.
- Прости ми отче, защото съгреших. За пореден път го направих. Осъзнавам го и се боря, но това е по-силно от мен.
- Това вече го каза! - прекъсна я той. - Сигурно стотина пъти го каза, а също толкова пъти ти обясних, че нещата за които се покайваш, не са грях. Трансформацията е материален акт, който няма нищо общо с душата.
- Но, отче! Някои от познатите ми твърдят, че да да смениш три пъти тялото си за една година, е признак на суета.
- Не е вярно. Тялото е просто обвивка. Това, че не се чувстваш уютно и често сменяш обвивката си е по-скоро признак на несигурност и ниско самочувствие. Това не е грях! Ако още не можеш, да се успокоиш, кажи десет пъти „Отче наш“ преди лягане и всичко ще е наред.
- Благодаря, отче! Ами ако кажа молитвата двадесет пъти, нали няма да се чувствам виновна, ако другата седмица сменя очите си? Излязъл е нов модел с прекрасен син цвят.
Отец Силвестър мразеше тези часове. Знаеше, че не е редно, но да се занимава с подобни неща му идваше в повече. В дните му рядко имаше свободна минута, но поне нещата, които правеше имаха смисъл. Участваше в стотици комисии, преподаваше в два университета и времето никога не му стигаше. Не се оплакваше, защото вярваше, че така е редно. Все пак той беше от Бащите на Промяната и трябваше да е за пример.
Дежурствата в изповедалнята, бяха част от връзката с душите, която ценеше. Наистина изповедите днес, нямаха нищо общо с тези, които помнеше от времето преди Промяната, но нямаше начин да не е така. Все пак от Промяната бяха минали цели хиляда години и самият свят се беше променил.
Докато пътуваше към събранието на Съвета на Промяната, спомените го пренесоха в онези мрачни времена. Тогава Земята загиваше. Хората бяха изчерпали ресурсите й, бяха отровили почвата, въздуха и водите й до такава степен, че животът на Земята скоро щеше да бъде невъзможен.
Всяка година над двеста милиона души умираха от глад, а още толкова биваха покосени от болести. Не гладуваха хората в Африка, южна Америка и голяма част от Азия, както в миналото. Там отдавна вече не бяха останали хора, а земята беше превърната в пустиня, в която не оцеляваха никакви форми на живот. Гладуваха хората в Европа и в малкото останали колонии в Северна Америка.
Гладът обаче не беше най-страшното. Всеки ден се появяваха нови смъртоносни вируси или мутираха стари, а медицината не можеше да се справи, дори с описването им. Всеки възрастен беше болен от някаква хронична болест, а децата масово се раждаха с деформации и рядко оцеляваха до пълнолетие.
Планетата умираше, а с нея загиваха и хората. За да се промени нещо, трябваха радикални мерки, но времето за тях отдавна беше пропуснато.
Тогава той беше млад свещеник в едно провинциално градче. Не можеше да направи нищо, освен да страда и да се моли. Молеше се за живите, но по-често го правеше за душите на умиращите. Молеше се, Бог да му покаже път и една нощ, молитвите му бяха чути.
На сутринта вече знаеше, какво трябва да се направи. Знаеше как да спаси човечеството. Не можеше да спаси телата, но те не бяха важни. Телата бяха само тленна обвивка, която временно приютяваше Душите. Душите бяха важни, а те можеха да бъдат спасени.
Събра хората от градчето и им посочи пътя, който Бог му беше показал. В началото бяха недоверчиви, но скоро мълвата за пътя се разнесе. Не мина и месец и имаше подкрепата на милиони вярващи, а когато се основа Съвета на Промяната, единодушно го избраха за председател.
Нещата бяха прости. Благодарение на Бог, науката беше толкова напреднала, че можеше да прехвърли човешка душа, от тленното тяло в механичен заместител. Бяха го правили вече няколко пъти и имаха технологията. Наистина някои смятаха това за дело на Дявола, но гласовете им се загубиха сред възторжените отзиви.
Много повече възражения имаше, когато Съветът обяви, как ще става подборът на душите. На Земята бяха останали около един милиард души, но Съветът единодушно взе решение, да се спасят само един милион от тях. Последва масово недоволство и бунтове, но те бяха стихийни и не можеха да променят нищо.
Той лично участва в подбора на душите. Беше тежка задача и имаше много колебания, но се справи. Колебанията разбира се останаха. Днес вече беше сигурен, че е направил много грешки. Например душата, която изповяда преди час, беше запазена в резултат на компромис. Беше бивша модна манекенка, която никога не се беше интересувало от друго, освен от външния си вид. Обаче беше единствено дете, на гениален философ и писател, който живееше единствено заради Вярата. Той не желаеше да спаси душата си, ако единствената му дъщеря не е с него и се наложи, да направят компромис. Лошото беше, че това не беше единствения компромис. Поне една трета от прехвърлените души, бяха недостойни и времето го доказа.
Все пак Промяната беше велико дело. Освободени от ограниченията на човешкото тяло, душите сътвориха чудеса. Не се уморяваха и не се нуждаеха от сън. Не планираха нещата за ден или година напред, а отмерваха времето с векове. Можеха вече директно да командват компютрите и машините, ставайки част от тях.
За няколко века Земята се промени. Душите с помощта на машините я почистиха, а Природата довърши започнатото, превръщайки всяко кътче в Рай.
Душите обаче бяха различни. Въпреки подбора, много малка част от тях прекарваха времето си в смислени занимания. Повечето от тях скучаеха и единствените неща, от които се интересуваха бяха новите модели заместители на тела. Хвърляха старите и се прехвърляха в новите, очаквайки с нетърпение всяко ново подобрение.
Наистина това беше тяхно право, но понякога отец Силвестър се дразнеше. Самият той никога не беше сменял първото механично тяло, което получи, макар че често виждаше в очите на околните присмех.
Както и очакваше закъсня. Съветът вече беше започнал и присъстващите съсредоточено слушаха доклада на една душа, чието име не си спомняше. Заслуша се и той, но само минута му трябваше, за да избухне:
- Един момент! Млъкнете веднага! Ако правилно съм разбрал, несвързаните ви думи, то това, което предлагате е кощунство. Не, то е Ерес! Самият Сатана има пръст в това и аз няма да допусна, да изкушавате присъстващите души!
- Какъв Сатана? - смути се докладчикът. - Всичко, което съм открил е благодарение на Бога! Без помощта му, не бих успял, да възстановя дори и част от оригиналното човешко тяло, а вече можем да направим милиони. Можем да се върнем в тях и да бъдем пак истински хора, такива каквито Бог ни е създал. Той ми посочи пътя...
- Млъкнете! - изкрещя отец Силвестър. - Бог ни посочи пътя преди хиляда години. Показа ни, че не тялото, а душата е важна. Ако Бог е искал, човек да бъде мръсна органична материя, нямаше тогава да ни посочи пътя за спасение и днес на Земята, нямаше да е останал нито един човек. Как си позволяваш да мислиш, че можеш да копираш нещо, което само Бог има право да създаде? Това е работа на Сатаната!Анатема! Анатема! Анатема!
Внезапно отец Силвестър замлъкна. Наведе глава и дълго остана замислен, а никой в залата не посмя, на наруши тишината. Трябваше му цял час, за да вземе решение.
- Добре! - рече той. - Щом мислиш, че това е Божие решение, ще бъдеш първата душа, която ще прехвърлим в органично тяло. Първата и единствена. Ще бъдеш прокуден в земи, където душите не стъпват и ще се скиташ сам, до края на дните си. Няма да получиш помощ от нас. Ще си тръгнеш без да вземеш нищо. Ще прекараш жалкия си кратък живот в мъки и лишения., но това си заслужил. Върви си! Върви си и не се обръщай назад!
Няма коментари:
Публикуване на коментар