Мога и сама

Преди много години, в едно далечно царство живеели Цар и Царица. Царството им било богато и подредено, двамата се обичали, а поданиците им обичали тях и животът им бил изпълнен само с щастливи мигове. Всичко било идеално, но...
Всъщност имало едно нещо, което пречело на Царя и Царицата, да са истински щастливи и то не им давало мира. Двамата нямали наследник и каквото и да правели, нищо не помагало. Викали знахари и магьосници от близки и далечни страни, но без резултат. Дълги години се надявали на чудо, но както всяко чудо и това се случило, чак когато били загубили всякаква надежда.
Родила им се дъщеря и радостта им нямала край. Забравили за всичко друго и цялото им внимание и обич, се събрала в грижите за малката Принцеса. Не се отделяли от нея, нито за миг и предугаждали и изпълнявали всяко нейно желание. Не жалели време и средства, защото Принцесата трябвало да има от всичко и то най-доброто. Глезели я без мярка и не се интересували, че прекаляват.
Малкото същество сякаш било орисано, да стане поредната глезена Принцеса, но за свой късмет, още от бебе проявила характер и се противопоставяла на всички опити за глезене.
Първите думи на Принцесата, не били „мама“ или „тате“, а за ужас на родителите си:
- Мога и сама! - казала Принцесата и въпреки протестите на бавачката, сама облякла дрехите си, макар и на обратно.
- Мога и сама! - не спирала да бъбри Принцесата.
Сама обула обувките си, сама се опитала да оправи леглото си, сама се сресала и дори не позволила, да я нахранят.
Родителите и веднага довтасали и след първоначалната радост, че чедото им е проговорило, започнали да се чудат, какво да правят.
- Може би ще и мине! - рекъл Царят. - Желанието за самостоятелност е хубаво нещо, но не приляга на Принцеса. Защо ѝ е да прави нещата сама, когато имаме толкова прислуга. Ама сигурно се е метнала на твоята рода. Там са все такива особняци.
- Да бе! Като че ли не помня, кой държеше сам да си подковава коня, когато се започнахме! Обаче си прав, че ще ѝ мине. Мисля, че трябва да я оставим, да преживее този си период. Ако се противим, нещата да станат по-зле.
На Принцесата обаче не и минавало. Искала да прави всичко сама и докато не успеела да се справи, не спирала. Всеки ден опитвала нови неща и научавало още поне едно нещо, което можела да прави сама. Учела всичко, което трябвало да знае и може една принцеса, но не се задоволявала с това. Учела се и на нещата, които превели и мъжете и не им отстъпвала по сръчност.
Царят и Царицата в начало се се притеснявали. Страхували се, че Принцесата може да се нарани, но не можели да я спрат. След това обаче, виждайки как се справя с всичко, с което се заеме, родителите ѝ започнали да се гордеят с нея.
- Мога и сама! - казвала Принцесата свирейки по-добре от придворните музиканти.
- Мога и сама! - казвала, подковавайки коня си, за да отиде на лов за мечки.
- Мога и сама! - казвала, прогонвайки с меча си, разбойниците, които срещнала на пътя.
Годините минавали и Принцесата ставала все по-самостоятелна, можейки да прави сама все нови и нови неща. Само че,..
Само че, дошъл деня, в който пораснала и родителите ѝ започнали да мислят, как да и намерят Принц.
- Не искам Принц! - отсякла Принцесата.
- Не дъще... - опитала се да каже нещо Царицата.
- Защо ми е Принц? Мога да се справям с всичко сама!
- Ами Царството... - заекнал Царят.
- Какво Царството? - ядосала се Принцесата. - Мога да го управлявам и сама! Мога да сметна финансите сама, мога да пиша нови закони сама и сама мога да поведа войската, ако се наложи!
Родителите ѝ обаче не се отказали. Под една или друга форма, все водели на гости някой знатен Принц и от дума на дума, все се стигало до приказки за женитба.
Само че, Принцесата също не се отказвала. Подлагала кандидатите на толкова трудни изпитания, че никой не можел да се справи. Когато се проваляли, Принцесата с лекота показвала, как трябва да се правят нещата. После се обръщала с усмивка към родителите си:
- Видяхте ли, че не ми е нужен Принц! Мога да се справя с всичко и сама!
Минала година, минала ѝ втора и Царят и Царицата се примирили. Вече не канели Принцове в двореца, а ѝ не повдигали въпроса за женитбата.
Обаче, един ден докато се разхождала в градината, Принцесата срещнала непознат млад мъж. Погледите им се срещнали и повече не искали, да се разделят.
- Искате ли, да ви откъсна ябълка, Принцесо! - попитал я непознатият.
- Да! - отвърнала Принцесата. - Обаче преди това може ли да ми донесете чаша вода.
- С удоволствие Принцесо! Бих направил Всичко за вас!
- Ами чак пък всичко не желая, но ако ме отнесете до двореца, ще съм ви задължена. Вчера си изкълчих глезена и още ме боли малко.
На вратата на двореца ги посрещнали Царят и Царицата. Гледали и не вярвали на очите си.
- Мисля, че намерих, това което ми е нужно. - засмяла се Принцесата.
- Но защо, дъще? - объркали се родителите ѝ. - Нали можеш да правиш всичко сама?

1 коментар: