Гледащи в слънцето

Слънцето още не беше изгряло, но светлото небе с почервенелите облаци предвещаваше настъпващия изгрев. Небето беше светло, но долу на земята нощта отстъпваше с неохота. По пустите улици се гонеха няколко бездомни кучета, лаейки свирепо по фаровете на преминаващия подранил автомобил.

Загледа се на изток, в очакване да зърне първата червена линия на хоризонта, но днес тя се бавеше. Трябваше да изчака още минута, две или три и ако се разсееше за миг, щеше да я пропусне.

Пристъпи нетърпеливо от крак на крак, вдигна яката на якето, потръпвайки от утринния хлад и усети, че не е сам.

Бяха няколко неясни силуета, наредили се в нестройна редица. Стояха тихо и неподвижно с лица обърнати на изток.

- Добро утро! - поздрави ги, но никой не му отговори.

Тогава първия слънчев лъч проби над хоризонта и освети лицата им. Бяха лица на млади и стари, мъже и жени, грозни и красиви, но едно нещо ги свързваше. Свързваше ги усмивката на лицата им, щастливи и замечтани, обагрени в червеното на изгрева.

- Добро утро! - ме отговори някой от тях, а гласовете на останалите го последваха в нестроен хор.

- Добро утро! Добро утро! Добро!

- Добро утро! - усмихна се. - Изгревът винаги е прекрасен, нали?

- Изгревът ли? Не! Изгревът е просто червен. Красиво е това, което идва с него. Красиво е това, което е в слънцето.

- В слънцето ли? Какво има в него? Та то е само светъл диск и цялата красота идва не от него, а от пречупването на светлината му във въздуха, в облаците, в планините.

- О, не! Това може да е красиво, но се загледай в слънчевия диск и тогава ще разбереш, какво е красота!

- В диска ли? Че какво може да има в него?

- Всичко! Ако се загледаш достатъчно дълго, ще видиш всичко за което мечтаеш.

- Да, загледай се и ще видиш прекрасни светове, където всичко е както в мечтите ти.

- Загледай се и ще видиш доброта, щастие и любов.

- Загледай се и ще видиш себе си.

- Загледай се и ще видиш, че слънцето не е само светъл диск.

- Загледай се! Опитай поне и никога няма да съжаляваш.

Погледна в диска на слънцето и неволно присви очи. Все още беше ниско, но го ослепи за миг.

- Не свеждай поглед. Просто гледай в диска! Неприятното отминава бързо, а след това...

Вдигна отново глава, отвори очи и се опита да потисне страха от болката. Странно, но се получи. Болка нямаше, а само след минута очите свикнаха. Тогава диска се раздвои, после отново и отново, докато се превърна в стотици малки кълба, сияещи с всички цветове на дъгата. Изглеждаха еднакви, но когато се вгледа в едно от тях откри, че то не беше просто ярък диск. Беше свят, прекрасен и непознат. Непознат, но толкова уютен, че сякаш беше създаден специално за него.

Вгледа се в друго кълбо и откри друг свят, също толкова прекрасен. Вгледа се в трети и гледката го накара, да забрави кой е и къде се намира. Пренесе се в света от кълбото и поиска да остане завинаги в него.

Напусна го с нежелание, само за да се пренесе в друг прекрасен свят, а после в друг и в друг. Пътуваше от свят на свят, докато внезапно последният се разпадна и болката в очите го върна там, откъдето беше тръгнал. Слънчевия диск го нямаше и виждаше само тъмна пелена изпъстрена с безредно реещи се отблясъци.

Тъмнината бавно се разсея и от нея изплуваха първо околните предмети, неподвижните силуети на гледащите в слънцето, червените върхове на планината и розовите облаци в небето. Видя лицата на хората, замечтани и усмихнати с поглед вперен на изток и се опита и той да се усмихне, но болката в очите изкриви усмивката му в гримаса.

- Прекрасно беше! Великолепно! Само че, всичко приключи.

- Приключи за днес. – отвърнаха му гласовете. - Днес приключи, но утре с изгрева всичко ще се повтори.

- Ще се повтори, но чак утре, а денят е пред нас. Светът наоколо също е прекрасен.

- Възможно е, но какво от това? Пък и той е само един. Един за всички, а в слънчевия диск при изгрева има милиарди светове и всеки е различен. Всеки е създаден специално за теб.

Реши да не спори. Бързаше, а и нямаше смисъл. Загледа се в усмивките на щастливите лица, а после в очите им и потръпна. Бяха като очите на мъртвите, тъмни и дълбоки, вперени неподвижно в хоризонта на изток.

- Довиждане! - сбогува се тихо.

- До утре! До изгрева! До слънчевия диск, изпълнен с милиарди специални светове. Ще те чакаме утре рано. Вече си един от нас. Нали ще дойдеш?

- Ще дойда.- отговори веднага, а после тихо промълви:

- Сбогом!

Обърна гръб на изгрева и тръгна но улицата на единствения свят, в който искаше да бъде. Единствения свят, създаден за всички.