Кучетата си лаят

На края на света имало една малко селце. Селцето било съвсем обикновено, но край него имало важен път, по който често минавали кервани с търговци. Търговците били много, а където има търговски кервани, там винаги има и банди от разбойници.
Разбойниците често нападали и ограбвали керваните. Никой не можел да ги спре, а и никой не се опитвал. Плащали си разбойниците на царската стража и тя си затваряла очите. Затваряли си стражите очите и когато разбойниците ограбвали керваните и когато натоварени с откраднатото минавали през селцето, на път за тайното място, където делели и криели ограбеното.
Стражите си затваряли очите, а и хората в селцето също се правели, че не виждат нищо. Не виждали и не чували нищо, макар че селските кучета се скъсвали да лаят ден и нощ.
Лаели си кучетата, лаели, но разбойниците не им обръщали внимание. Минавали дори посред бял ден през селцето, без да обръщат внимание на лаещите кучета.
Разбойниците не обръщали внимание на кучетата, не се интересували от хората в селото и не се страхували от стражите, но щом напуснели селото, страх изпълвал сърцата им.
Пътят им преминавал през стара вековна гора, където живеела голяма вълча глутница, която не допускала хора в своите владения и често нападала разбойниците.
Страхували се разбойниците от вълците и щом чуели вълчия вой, косата им настръхвала и бягали, колкото сили имали.
Един ден едно от селските кучета се загубило в гората и срещнало вълк от глутницата.
– Здравей, братовчеде! – поздравило плахо кучето. – Добре, че те срещнах, защото отдавна искам да те попитам нещо.
– Питай направо и не ми губи времето! – озъбил се вълкът.
– Отдавна се питам, братовчеде, защо разбойниците не се страхуват от кучешкия лай, а треперят от вълчия вой. Дали пък и ние кучетата не трябва да започнем да вием?
– Глупак! - изръмжал вълкът. – Причината не е дали лаеш или виеш! Причината е, че когато вие кучетата лаете, всяко лае за себе си. Едно лаещо куче е просто едно куче. Лаете и с това си оставате. Когато обаче един вълк вие, той вика другарите си за общи действия. Не от воя ни се страхуват разбойниците, а от от глутницата, която винаги действа заедно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар