Птиците

– О, я стига! Орелът това, Орелът онова... – изкукдудяка Кокошката. – Не разбирам, защо го хвалят толкова. Откакто свят светува все някой ме изкарва втора категория птица. Вярно, че лети малко по-високо от мен, ама я да му орежат крилата, като моите, пък тогава да го видим. Да видим колко ще лети и колко струва. По-красива съм от него, пък и той снася яйца от дъжд на вятър, а аз всеки ден.
– Права си! Светът е несправедлив, но не само Орелът е незаслужено възхваляван. – съгласи се Патицата. – Виж например Славея. Пеел бил хубаво. За хубаво не зная, защото всеки вкус е различен, но нека и на него му вървят зад опашката двайсетина патета като моите, пък да видим тогава, дали ще му е до пеене.
– Права си! – въздъхна Кокошката. – Днес е пълно с фалшиви герои. Чудно ми е, слепи ли са хората, че продължават да ги ценят?
– Е, не всички хора са глупави! – възрази Патицата. – Нашият стопанин например е от умните. Знае, кои са наистина ценните птици и се грижи за нас. То и от другите хора повечето разбират нещата. Не познавам никой, който гледа в двора си орел или разчита на яйца от славей. Вчера ми попадна и един стар вестник с цените от борсата. Борсата е място, в което хората оценяват само наистина ценните за тях неща. Имаше и кокошки там и патици, а цената на яйцата се вдигала всеки месец.
– Така е, ценят ни! – съгласи се Кокошката. – Обаче все си мисля, че не е достатъчно.
– Не разбирате нищо! - изчурулика Врабецът от покрива. – Всичко идва от летенето. Една птица е птица, когато може да лети! Вижте мен!
– Аз пък мога да плувам! – наежи се Патицата. – Плуването е много по-важно и сложно от летенето!
– Не му се връзвай! – успокои я Кокошката. – Той като може да лети, да не е прокопсал?
– Права си! – съгласи се Патицата. – От едно умение има смисъл, само ако имаш някаква полза.
– Има полза от летенето! – не се предаде Врабецът. – Ако поискам мога лесно да отида в съседния двор. Мога дори да прелетя до реката за минута или до нивите край селото, където расте най-вкусния ечемик.
– То и аз мога да отида до там! – присмя му се Кокошката. – Защо обаче не отлетиш далеч на юг, като лястовичките например?
– Защото няма смисъл. – отвърна Врабецът. – Летял съм над цялото село, а дори веднъж отлетях до града. Обаче навсякъде е еднакво. За какво ми е да бия път до края на света, щом тук има всичко, което ми е нужно?
– За това говорех! – засмя се Патицата и поведе патетата към реката. – Днес е пълно с фалшиви герои. Крила имали и летели. Дрън, дрън! Важното е не да летиш, а да имаш всичко, което ти е нужно. Ако орежеш на един орел крилата, той ще е просто грозна кокошка, която дори не може да плува.

Няма коментари:

Публикуване на коментар