Седмицата 32

Залезите винаги са тъжни. Тъжни са макар, че след тях идват часове на спокойствие и почивка. Спокойствие и почивка, които така ми липсват напоследък.


Не обичам залезите. Обичам изгревите. Зная, че всеки залез е са само предвестник на изгрева, но не ги обичам. Обичам изгревите.


Обичам изгревите макар, че са лъжовни. Красиви са, но след тях често идва буря.


А лятото е вече преполовено. Преполовено е и слънцето изгаря всичко.


Тук – там все още има закъснели цветове,



но краят на всичко живо е такъв:


Или такъв:


Само за пеперудите и още пролет. За красотата винаги е пролет и време за живот,


но не всяка красота е живот.

Няма коментари:

Публикуване на коментар