Седмицата 45

Снегът се стопи и разбрах, че за да ти е истински топло, слънцето трябва да е в теб, а не в небето.


Видях, че на цветята не им трябва пролет за да цъфнат, а жаждата за живот е по-важна от сезоните.


Видях, че пеперудите още летят.



Видях, че едно и също нещо, може да е красиво и грозно.


Видях цветовете на есента.


Седмицата отмина изпълнена с приятни емоции. Доволен съм, но това вече е минало. Не искам да гледам назад. Там няма нищо важно. Важното е днес и утре. Искам...
Днес искам само едно – да се върна към обичайния си ритъм. Да се върна към нещата, за които нямах време в последните дни, месец, година.
Приказките са част от този ритъм, но ги пренебрегвах и се оправдавах с умора и липса на време. Те идваха, както преди, но аз отлагах да ги запиша. Отлагах и отлагах, докато те избледняваха и изчезваха заменени от нови, а аз отлагах да запиша и новите.
Ще се опитам повече да не го правя. Зная, че времето, умората и дори мързела са удобно извинение, но не искам някой ден приказките отегчени от чакане и от мен, да престанат да идват. Не искам...

1 коментар:

  1. Слънцето в сърцето ни е най-ценното нещо, което притежаваме и трябва да го пазим и подържаме постоянно. Благодаря, че ми го напомни, точно в този момент имах нужда.

    ОтговорИзтриване