Нещата, които ни разделят

В едно царство, нещата не вървели на добре и никой не можел да каже причината.
Царството не се различавало много от съседните. Законите му били почти еднакви с тези на куп други царства, земята му била плодородна, а хората работливи, обаче нещата не вървели и не вървели.
Работата била там, че хората в царството не били задружни, а се делели на групи. Делели се на групи с повод и без повод. Делели се на бедни и богати, делели се на умни и глупави, делели се на селяни и граждани, на учени и необразовани, на дебели и кльощави, силни и слаби и...
Всъщност никой не можел да изброи на колко точно групи били разделени хората от царството, защото всеки ден изниквала нова група, а някоя стара се разделяла на няколко нови. Сигурно в царството броят на групите бил стотици пъти по-голям от броя на поданиците.
Царят на царството се опитвал да събере групите. Опитвал всеки ден, месец след месец и година след година, да накара поданиците си да не се разделят, а да правят нещата заедно.
Хората го слушали внимателно, кимали глави в съгласие, съюзявали се за час-два, но след това отново се разделяли на групи.
Накрая царят се отчаял. Разбрал, че сам не може да се справи и повикал на помощ, умни хора от цял свят. Повикал ги и ги помолил за помощ. Помолил ги да потърсят и намерят тези неща, които могат да обединят хората.
Не минала и седмица и царя бил затрупан от стотици предложения, как да обедини хората в царството. Той дори не подозирал, колко много неща имало за тази цел, а повечето дори не били нови.
Събрал Царят поданиците си и дълго им изброявал нещата, които можели да ги обединят. Мислел, че когато видят, колко много неща могат да ги обединят, хората вече няма да се делят на групи.
Мислел царят така, но не познал. Поданиците му започнали да спорят, около кое от предложените неща трябва да се обединят. Един казвал, че е едно, друг мислел, че най-важното е нещо друго, а трети искал да използват всички предложения. Спорили хората, спорили и неусетно отново започнали да се делят на групи.
Накрая царят махнал с ръка и решил повече да не се меси. Примирил се и решил, че нищо не може да направи.
Минали години, царят остарял и дошло време да напусне този свят. Тогава извикал сина си и започнал да му разказва всичко, което щяло да му бъде от полза, когато седнел на престола. Дал му много полезни съвети , а накрая въздъхнал и казал:
– Мисля, че ти казах всичко, а това, което съм пропуснал, не се съмнявам, че ще научиш и сам. Има обаче нещо, за което за съжаление не мога да ти дам съвет. Дълги години мислих, то така и не разбрах защо хората в царството винаги намират повод, да се разделят. Установих обаче нещо странно. Най-много разделят хората, точно нещата, които уж са направени, за да ги обединят.

Няма коментари:

Публикуване на коментар