Първите шест години

Казват, че за хората първите седем години са най-важни за формирането като човек и личност. Да важни са и съзнателния живот на човек, започва след този период.
За блоговете обаче такъв период от време е прекалено дълъг. По мои наблюдения най-критична е първата година, след която огромна част от блоговете спират. Следващата критична година е петата, но този блог преживя и нея и днес навършва шест години.
Все още не съм забравил нито една годишнина. На тази дата обикновено припомням част от събитията, които новите гости тук не знаят. Днес ще го направя отново.
Първо, нещо забавно за името на блога. Избрано е случайно и дори не мога да кажа, че аз го избрах. Когато създавах блога, трябваше да избера адрес. Обаче се оказа, че всяко нещо, което ми хрумнеше, вече беше запазено. Сигурно съм изпробвал десетки възможности, докато накрая се отказах. Написах в полето nyamamideya и се оказа, че адреса е свободен.
Второто нещо, което може би не знаете, е че всъщност блогът беше създаден около месец и половина по-рано - на 31 декември 2008 година. Причините да отбелязвам годишнините на 15 януари е, че това е датата, от която започнах да публикувам текстовете си единствено тук. Освен това от незнание и без да искам за определен период от време бях затворил блога, а се чудех, защо никой не влиза тук.
А това е и първата приказка, която написах.


Дотук с далечното минало. Помня хубавите неща и хора, опитвам се да забравя лошите и мисля, че успявам.
През миналата година разредих публикациите тук. Може би причината е, че отделих много време за подготовката и отпечатването на две книги с подбрани текстове.


Издаването на хартия никога не е било цел, която съм преследвал, но така се получи и не съжалявам. Може би трябваше да отложа издаването на Разказани приказки и приказни разкази поне за тази година. Доколкото усещам книгата се харесва повече от първата, но половината бройки, които поръчах още стоят в къщи.
През миналата година написах и първия си роман. Беше по-скоро експеримент, дали мога да се справя с по-дълги текстове, но се получи и ми отне само месец. Не зная, дали някой ден ще има шанса да излезе на хартия, но ми беше интересно и забавно. Може би затова в момента нахвърлям контурите на втори роман.
Предполагам и през тази година ще публикувам тук рядко, но истинската причина не е, че съм зает или не ми се пише. Напоследък всеки ден се убеждавам, че края на времето на блоговете наближава. Разбира се, това няма да стане за ден или два. Блогове ще има още дълги години, но ако днес трябваше да започна отначало, не бих го направил. Днес е много по-трудно.
Има и едно хубаво нещо, в това, че мястото на блоговете в мрежата намалява. Повечето от хората, които търсеха основно популярност, вече не са сред блогърите, а във Фейсбук. Няма ги и тези, които твърдяха, че блоговете са медии. Няма ги и троловете, които се преместиха напълно в новинарските сайтове.
Е, май това е, което исках да кажа днес. Няма да има торта и свещи, защото не възприемам днешният ден, като празник. Отбелязвам го по навик и си казвам, че годишнините не са важни. Важно е в дните между тях да има живот и се надявам да има още много такива дни пред този блог.

2 коментара: