Страната на слоновете

– Бягайте! – крещеше тълпата. – Идват! Слоновете идват.
Мъже, жени и деца, млади и стари, богато облечени и просяци, обзети от паника тичаха право към него. Успя да отскочи встрани от пътя, опитвайки се да овладее страха, който за малко да го накара, да побегне заедно с тях. Беше обиколил почти целия свят, беше попадал в много опасни ситуации и знаеше, че паниката никога не помага. Знаеше, че бягащата тълпа е по-опасна от самата опасност.
Изчака, докато бягащите хора отминат и прахът се слегне и се загледа внимателно в посоката от която идваха. Според пътеводителя който имаше в тази страна нямаше слонове, но все пак трябваше да има нещо от което тълпата да бяга.
Само че, пътят беше пуст. Или пък не? Един старец подпирайки се на два бастуна едновременно със сетни сили се мъчеше да догони тълпата.
– Чакай! – спря той стареца. – Нямаш шанс да догониш другите.
– Ех! – задъхано отвърна старецът. – Вече не мога да догоня дори охлюв. Минало ми е времето. Зная го, но още не ми се мре!
– Кажи ми поне от какво бягате?
– Че как от какво? Нима си глух и сляп? Слоновете идват.
– Не виждам никакви слонове по пътя.
– Нима? – обърна се назад старецът. – Май си прав. Няма ги още, но това не означава, че няма да се появят. Появяват се внезапно и нямат милост. Виж нивите.
В полето което показа старецът определено нямаше ниви. Може би някога беше имало, но преди толкова време, че едва личаха следите от синорите. Мястото беше покрито с бурени и саморасли храсти и дървета, сред които пасяха спокойно две стари магарета.
– Слоновете го направиха – обясни старецът. – Едно време тези ниви раждаха достатъчно, че да изхранят цялото село, но когато се появиха слоновете вече нищо не се ражда. Идват всеки ден и изпотъпкват всичко.
– Сигурен ли си? Не виждам никакви следи от слонове. Не виждам изпотъпкано, а би трябвало да има, нали?
– Да си призная и аз не виждам – въздъхна старецът. – От години не съм виждал и слонове, но това не означава, че те не са виновни. Пътнико, не зная откъде си, но нашите слонове не са като другите. Първо са извънредно многобройни, второ са хитри, лукави и извънредно зли. Няма други слонове като нашите. Затова и нарекохме страната си Страната на слоновете.
– Според пътеводителя ми страната ви се нарича с друго име и тук няма слонове. Да не би да съм сбъркал пътя и посоката?
– Пътеводителят ти е стар. Писан е преди да се появят слоновете. Едно време си бяхме обикновено царство, но когато умря последният цар, нещата се промениха. Нямаше наследници и докато се туткахме, кого да поставим на трона, един странник се настани сам в двореца. В началото му се смеехме и решихме да го оставим, но скоро направи такива поразии, че поискахме да си тръгне. Той отказа, ядоса се, а след това дойдоха слоновете и всичко се обърна с главата надолу. Слоновете изпотъпкаха полята, разрушиха градовете и селата, развалиха пътищата. Това обаче не беше най-лошото, което направиха. Най-лошото беше, че хората се изпокараха и вече не сме единни. И преди не бяхме много единни, но днес всеки гледа само себе си и откъде ще дойдат слоновете. Радва се, когато слоновете подминат него и направят нещо лошо на другите. Днес сме единни, само когато бягаме от слоновете.
– Нищо не разбрах! Откъде странникът е намерил толкова слонове, че да съсипят цялата ви страна? Не разбирам и как кара слоновете да правят това, което иска? Не разбирам и защо досега не съм видял нито един слон тук, а прекосих половината ви страна?
– Избрал си да питаш неподходящ човек – усмихна се криво старецът. – Аз също не зная, как го прави странникът. Аз също не съм виждал слон, но щом хората казват, че има, значи има. Сега ще тичам напред, за да стигна другите. Не искам слоновете да ме срещнат сам на пътя. А ти ако си нямаш работа, върви в столицата. Странникът е в двореца. Него питай, ако смееш. Върви и се пази от слоновете!
Остана замислен на пътя, докато старецът едва кретайки изчезна зад близкия хълм. След се това огледа внимателно във всички посоки, търсейки следи от слонове, но не откри нищо. Нямаше слонове, нямаше хора, нямаше нищо. Тук бяха само въпросите му, а за да получи отговори трябваше да повърви още малко.

Дворецът се виждаше отдалеч. Огромен и лъскав, ограден от добре поддържани градини, в които растяха чудни цветя и храсти. Изглеждаше някак не на място, след руините на града и страната, в чийто център се намираше.
Имаше още нещо, което го отличаваше от всичко видяно по пътя. В двореца имаше хора. Хиляди слуги, добре облечени и усмихнати си вършеха работата, а през няколко минути конници на бързи коне потегляха в различни посоки.
– Нима не виждате слоновете? – учуди се странникът. – Не, не ми казвайте нищо! Досетих се сам – вие не сте оттук. Не разбирам тогава защо се интересувате от тази страна и хората ѝ. Да не сте от тези, които пишат книги за местата, които са посетили? Не сте? Значи питате от чисто любопитство? Добре тогава, ще ви отговоря. Не съм длъжен, но вие сте първият човек, който пита. Не виждате тук слонове, защото няма. Няма и никога не е имало.
– Ами хората какво виждат? Те твърдят, че тук има слонове, които са отговорни за всичките им беди. Мислят, че слоновете имат нещо общо с вас. Може би ги довеждате от някоя далечна страна или ги развъждате на някое тайно място?
– Казах ти, че няма никакви слонове! – ядоса се странникът. – Обаче донякъде хората са прави. И аз съм замесен в тази история. Разбирате ли, хората виждат това, което сами са създали в главите си. Създали са слонове и слонове виждат. Така им е удобно. Аз обаче не съм вкарал слоновете в главите им. Нямам слонове и никога не съм имал. Преди години, в една друга страна видях слон в един цирк, но това е единствения път, когато съм виждал това животно живо.
– Не разбирам?
– Няма нищо за разбиране. Слоновете са редки животни, но мухи има навсякъде. Това което правя е да пускам редовно по някоя муха, когато и където трябва. Видели сте конниците, които тръгват оттук, нали? Чрез тях изпращам подходящите мухи, а хората ги превръщат в слонове. Превръщат всяка муха в слонове, които са виновни за всичко, което им се случва. Сега разбрахте ли?
– Мисля, че да. Не изпращате истински мухи, нали?
– Ха-ха-ха! Схванахте най-после. Ако желаете може да бъдете гост на трапезата ми, а след това моите стражи ще ви изпратят до границата. Не искам да се натъкнете на някой слон. Тукашните слонове не са като другите. Първо са извънредно многобройни, второ са хитри, лукави и извънредно зли. Заради тях се наложи да променим дори името на страната си, но нямаме друг избор. Слонове са това, не са мухи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар