Сред степите на изток, преди много години живеело една малко племе. Дълги години начело на племето бил стар и уважаван Хан. Хората го обичали и уважавали, не само защото бил смел воин и мъдър владетел. Знаели, че каквато и беда да ги сполети, старият Хан ще успее да направи най-доброто за да съхрани племето и всеки негов член.
Племето влизало в битки с други племена, влизала в съюзи или ги разваляло, било победител или победено, но за разлика от много други племена оцелявало и ставало по-силно.
Времето обаче е жестоко и годините вече започнали да тежат на стария Хан. Вече нямал сили да продължи да води племето. Тялото му слабеело от ден на ден, а и разумът вече не бил предишният.
Разбрал Ханът, че е време да посочи заместник. Имал четирима сина и един от тях трябвало да посочи. Познавал ги добре и можел посочи наследника си веднага, но избрал друг начин.
Един ден Ханът събрал цялото племе пред шатрата си. Казал на хората, че това е последният ден, когато е техен владетел. Новият хан щял да бъде един от синовете му, но преди да посочи избрания, искал да ги подложи на едно последно изпитание.
Ханът наредил да извадят от шатрата му едно огромно огледало със златна рамка. То било дар от владетелят на царство, което било велико преди години. Владетелите му мислили, че са потомци на Боговете, но никой Бог не им помогнал, когато царството им загинало.
Огледалото винаги стояло до трона на Хана, макар че никой не знаел, защо го пази. Винаги било покрито и дори Ханът никого не се бил оглеждал в него.
– Синове мои, вече сте мъже и един от вас ще има честа да води племето ни. Елате тук! – повикал Ханът синовете си. – През годините съм ви научил на много неща. Подлагал съм ви и на изпитания, почти всеки ден. Вие научихте много и се правихте с всички изпитания, но племето може да има само един Хан. Преди да обявя името му, ще ви помоля за нещо. Погледнете се в това огледало и кажете, какво виждате.
– Виждам смел и силен воин! – пристъпил първият син. – Виждам велик пълководец, който печели всяка битка.
– Виждам умен и добър човек. – казал вторият син. – Виждам владетел, който винаги би избрал правилният път.
– Виждам, себе си. – пристъпил към огледалото третия син. – Виждам владетел, който знае слабостите си и може да ги превърне в сила.
– А, аз виждам хората. – казал четвъртия син. – Виждам хората, които са ме направили това, което съм.
Старият хан се приближил до огледалото, погледнал и той в него и се засмял, подавайки жезъла на ханската власт на четвъртия си син.
– А аз виждам хората, с които ще градиш бъдещето на племето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар