Седмицата 30 2015

Изгревът в една минута.












Една минута, а после слънцето подпалва земята и небето. Времето спира и когато дойде вечерта, спомените ги няма. Остава само умората и безразличието.


Умора, безразличие, умора, жега, умора още с изгрева. Започвам да приличам на тази пеперуда.

Седмицата 29 2015

Слънце и жега още от изгрева.


Жега и изсъхнали полета.


Изсъхнали полета и жега.


И пеперуди...


И още една пеперуда...


А облаците слизат от небето, за да се охладят в реката.


Жега е и цветовете са малко.


Тревите са изсъхнали и тогава и тръните са цветя.


Плодовете узряват.


А когато си мислиш, че познаваш всичко, откриваш непознатото и красивото там, където не очакваш нищо.


Седмицата 28 2015

Бях забравил колко е хубаво сам да разполагаш с цялото си време, но тази седмица се уверих отново, че човек лесно свиква с хубавото.


Бях забравил какво е сам да избираш пътя си, но хубавото лесно се припомня.



Мислех, че съм забравил да карам и колелото, но наистина това не се забравя. Обаче установих, че предпочитам да ходя. По-бавно е, но когато не бързаш, това е предимство.


Свърших и малко полезна работа. Дървата за зимата са в къщи. Рано е, но дните на лятото минават бързо, също като тези на отпуската.


А седмицата отпуск вече приключи. Опитвам се да повярвам, че луната в нощното небе може да замести слънцето, но не си вярвам.




В понеделник ще се чувствам също като този кълвач, който е объркал бетонния стълб с дърво.

Седмицата 27 2015

Седмицата отмина бързо. Може би защото чаках с нетърпение края ѝ. Уморен съм и ми е време за малка почивка.


А в небето облаците криеха слънцето.



В петък видях и първата сърнела за тази година. Още им е рано, но вече ще се оглеждам и за гъби.


Видях и този странен бръмбар. Красив и малко страшен.


Седмицата премина в очакване на края ѝ. Всъщност повечето ни време минава в очакване на неща, които познаваме. Като сврачката в шипковия храст всяка сутрин.


Или пък чакаме нещо ново цял живот, а края винаги ни е познат.