Седмицата 43

Есенно настроение.









Това е втората година, откакто бера гъби. Бера само сърнели и по някоя манатарка, ако е млада и добре запазена. В сравнение с миналата година, през тази количеството е по-голямо, макар че сезонът на гъбите започна късно. Сигурно и другата събота ще напълня торбите.



Забелязах и нещо интересно за гъбите. Винаги съм ги рязал с ножче, но през тази година не виждам нови гъби на същите места.
Има нова теория за брането на гъби, според която по-добре е да се изскубват. Ще направя такав експеримент с няколко гъби и ще проверя догодина.

Гласувай, бе...

Мине не мине година, две или максимум три и в един ден виждаш, че по стените са разлепени плакати даващи начало на поредното безсмислено упражнение, наречено изборна надпревара. Упражнението продължава цял месец, в което познати и непознати хора, се опитват да те убедят, че трябва да дадеш гласа си за тях. Повечето от кандидатите, не се интересуват от теб или останалите потенциални гласоподаватели във времето между две изборни кампании, но сега засипват електората с обещания и изкуствена любезност.
– Гласувай! – казват те. – Гласувай, за да имаш по-добро бъдеще. Гласувай, за да не определят други вместо теб. Гласувай, за да бъдат избраните най-достойните. Гласувай, бе...
Избирателната активност в България е около средната и в Европа и в света, но това не е достатъчно за кандидатите. Сигурно всеки от тях си мисли, че повишаването на избирателната активност ще увеличи основно броя на гласовете единствено за него. Всъщност, сигурен съм, че дори при 100% подадени гласове, съотношението между отделните партии и кандидати ще се запази същото, както и при 50% избирателна активност.
Разбира се, при по-висока активност се увеличава броя на хората, които гласуват „против“, което може да вкара за кратко във властта поредния популист, но това е по-скоро изключение.
От целия цирк на предизборната агитация, винаги най-много съм се дразнел от призивите да се гласува на всяка цена, а тях ги чувам при всяка кампания, подкрепени от неверни твърдения.
- Гласувай, защото иначе малцинствата, които гласуват масово, ще те управляват.
Твърдението е невярно. Малцинствата, обикновено живеят в определени райони и затова цифрите за броя гласове са видими и лесно се отделят. Само че, няма ли същото масово и почти едноцветно гласуване, в райони, в които определена партия има многоброен „твърд“ електорат? Процентът на гласували навсякъде е почти еднакъв и дори процентът купени гласове сред българите и сред малцинствата, не е много различен.
- Виновни за лошото и некадърно управление са тези, които не гласуват.
Отново невярно твърдение. Погледнете последните няколко управления на страната. При всяко от тях има масово неодобрение на избраните в парламента. Само че, тези хора са там, не защото някой не е гласувал, а защото някой е гласувал за тях. Дори при по-висок процент на гласувалите, повечето от сегашните избраници отново щяха да са там.
В този дух, често се цитира мисълта на Платон:
„Хора, които са прекалено умни, за да се занимават с политика, са наказани да бъдат управлявани от глупаци.“
Звучи добре, но не е вярна. Аз бих я формулирал по друг начин:
„Хора, които са прекалено умни, за да се занимават с политика, са наказани да бъдат управлявани от глупаци. За разлика от тях, хората, които се занимават с политика, се управляват от глупаци, които сами са избрали.“
Отказът от гласуване също е политика и то често по-показателна, отколкото гласуването. Нещо повече, хората които не гласуват, са по-отговорни от тези, които гласуват „въпреки“ или „против“.
Замислих се, какво ли би било, ако хората, които гласуват, носят реална отговорност за своя глас? Чували ли сте, някой да си признае публично, че е направил грешка, като е гласувал за даден кандидат или партия? Лично аз съм чувал това два или три пъти, за двадесет и пет години.
Тогава логично възниква въпроса:
– От какво сте недоволни, скъпи гласуващи? Нали вие, гласувайки сте дали власт на тези, които са в парламента, в правителството, на кметския стол или в общинския съвет? Гласували сте и отново ще гласувате, най-вероятно отново за някой, който ще се интересува от вас и проблемите ви, само когато наближат следващите избори.
В края, за да няма неразбрали, ще кажа, че аз ще гласувам на тези избори. Не упреквам обаче хората, които няма да гласуват. Това е техен избор и право, често много по-добре мотивиран, от този на гласуващите.
Не съм се повлиял от плакати и агитации. Прегледах списъците с кандидатите, погледнах и това, което декларират като намерения и реших. Имам съмнения и си го признавам. Особено в листите за общински съветници, въпреки мажоритарния елемент с преференциите, във всички листи има шанс да се вкара по някое „магаре“. Ако се случи това, ще си призная, че съм сбъркал.
Очаквах повече от листите и декларациите за намеренията. Не говоря за програмите, защото реално истинска, работеща програма не видях. Това са местни избори и очаквах също някаква консолидация и поне частично загърбване на личните интереси, защото града ни се нуждае от промяна. Нуждае се от хора, които милеят за града, а не от такива, които вярват, че те са града.
Очаквах, го макар и без основание. Може би, очакванията ми ще се сбъднат на следващите избори. Преживял съм достатъчно избори и ще преживея още. Животът не се измерва в мандати и не свършва след поредните избори.

Седмицата 42 2015

Мъглива, влажна и студена седмица.


Обаче забравих за времето, когато видях петната върху филтъра на сензора на новия ми фотоапарат. Нямах представа, че може да има такива проблеми и се уплаших сериозно. Наистина фотоапаратът е най-евтиния огледално рефлексен, който се предлага, но в близките години няма да имам възможност да си позволя друг.


След два дни четене и гледане на клипчета как се прави, се престраших и сам почистих филтъра. Резултатът не е идеален, но това е достатъчно. Снимките вече са чисти и без петна. Оказа се лесно и за пореден път установих, че човек не зная какво може да прави, докато не опита.


Вчера времето се оправи и бях за гъби. Не за такива, разбира се.




Една интересна гъба, която рядко се вижда. Зелчеста гъба (Sparassis crispa (Wulfen) Fr). Природен статус - застрашен вид. За съжаление повечето пъти, когато съм я виждал е смачкана от хора, които не знаят това. Мястото, където я откривам не е споменато в официалните данни, а е доста оживено и се надявам, че природата ще бъде по-силна от хората.


Влагата освен неприятна, може да бъде и красива.



Да убиеш емигрант

Напоследък съзнателно се опитвам да стоя настрана от новините. Причината не е, че нищо от случващото не ме вълнува. Причината е в начина, по който се поднася случващото се в България и света. Причината е в начина, по който „масовата публика“ възприема и коментира всичко.
Вчера обаче случващото се около едно събитие ме впечатли толкова, че реших да драсна някой ред. Драскам не защото написаното ще промени някога или нещо. Драскам тук, защото това място за мен е също, като дупката, в която някога, някой е извикал:
– Цар Траян има кози уши!
Драскам, за да ми олекне, защото друго не мога да направя.
Вчера сутринта медиите съобщиха за убит емигрант край. Неприятен случай, първо защото каквито и да са причините, става въпрос за смърт на човешко същество. Второ, защото се случва в България и май е прецедент за Европа. Въпреки истерията, която се натрапва, страната ни не е от предпочитаните дестинации за емигрантите. Броят на емигрантите, които преминават през България за една година е по-малък от този, който преминава дневно през Гърция, Македония, Сърбия, Италия, Унгария...
Неприятен случай, завършил със смърт. Завършил, но не съвсем, защото веднага след като се е събудил, дежурният Простак на Републиката е изсрал поредната си простотия, а медии, политици и хора без грам мозък, охотно я раздухаха:
„Медал за полицая убил ...“
Последваха ги и „велики политици:
„Медал за полицая убил ...“
Чета това десетки пъти и се опитвам, да го осмисля.
„Медал за полицая убил ...“
„Медал за полицая убил ...“
...
Медиите услужливо изкараха и името и лицето на полицая. И подеха:
„Медал за полицая убил ...“
„Медал за полицая убил ...“
...
Медал за човек стрелял от страх във въздуха?
Медал за случайно убийство на случаен човек?
Медал за убийство?
Можеше полицаят да не беше стрелял. Можеше куршумът да излети в небето и да не убие никого. Можеше рикошетът да попадне в някой друг от групата емигранти. Можеше рикошетът да рани или убие някой от колегите на стрелялия полицай. Можеше...
Всъщност има ли значение? Случило се е и не може да се върне назад. Истинският проблем е в :
„Медал за полицая убил ...“
Медал за случайно убийство...
Медал за убийство...
Това ме отвращава и ужасява. В какви хора сме се превърнали? Или вече не сме хора?
Медал за убийство...
С какво се различават мисленето и чувствата на нас, „европейците“ и „християните“ от животоподобните палачи на ИДИЛ и Ал Кайда?
О, не? За малко да сложа и себе си в тази категория. За малко да сложа в нея и хората, които все още мислят и чувстват нормално.
Е, казах го:
– Отвратен съм!
Отвратен съм не от козите уши на цар Траян. Отвратен съм от „медал за убийство...“. Отвратен съм от хората, които го приемат за нормално.
Хора ли? Хм...

Седмицата 40 2015

Мислех да кача само снимките без коментар. Обаче за съществото наричащо себе си Homo sapiens, не е достатъчно това, което вижда с очите си. Важното е в каква опаковка е поднесено. Sapiens ли???