Седмиците 3 и 4 2016

Зимата дойде. Крайно време беше.





Време беше да дойде, макар че само преди седмица времето приличаше на пролетно.




Преди да падне снега, успях да направя най-добрите снимки на бялата чапла. Засега...



Снегът дойде, а с него и студеното време. Макар, че на слънцето е достатъчно само час на обяд, за да нарисува с лъчите си приказни картини.


А това са първите ми снимки, на сойка. Досега не съм се приближавал достатъчно близо. Тази обаче предпочете да ме изтърпи, отколкото да се премести някъде на сянка.



Имах планове за тези две седмици, но не успях да свърша нищо. Имах достатъчно свободно време, но се разсейвах от най-малките неща. Не се ядосвам. Освен това, май ми се размина първата атака на грипа.

Седмицата 2016 2

Първа работна седмица за новата година. След дългата почивка настроението ми не е за работа и дори този красив изгрев вчера, не можа да ме зарадва.


В повечето дни виждах повече тъмните облаци на небето, а не светлината преминаваща през тях. Ако трябва да направя равносметка, седмицата беше съставена от четири сряди и един петък.


Затова с нетърпение чаках почивните дни и имах късмет, че времето ми беше съюзник. Странно, но мога да вървя цял ден и да се чувствам отпочинал, а се уморявам от един час седене зад бюрото.


Дърветата са голи, но птиците са по-хубава гледка, която добре замества липсата на листа.




Две бездомни котета, появили се незнайно откъде в работата. Изглеждат добре гледани и не мога да разбера хората, които са ги изоставили.


Нови гъби, макар и не там където се очаква да ги видиш.


Зимата на практика още не се е показала, а дърветата се подготвят за пролетта.


А тази сврака прилича на мен. Още не е започнала следващата седмица, а аз гледам в далечината и мечтая за следващите почивни дни.

Новогодишно

Годината отмина, а снегът не дойде. Очаквах края на годината, очаквах и снега, но вече съм свикнал, че не всичко, което очаквам се случва.


Снегът не дойде. Вместо това студ скова земята и водите.


Не е страшно. Студът, ако не е вътре в теб, те кара да се чувстваш жив. Ако студът е отвън, лесно се побеждава.


А краят на годината дойде. Подредих нещата си, подредих и себе си. Добрите неща сложих в черни кутийки, а лошите в бели. Цветовете не са важни. Така или иначе, през новата година всичко отново ще се смеси.
Почистих ъглите от паяжините на спомените, за да освободя място за нови. Преброих мечтите си и реших, че нямам място и време за още много нови. Преминах за последено по старите пътища и разбрах, че не са ми нужни нови.


Събрах обидите и огорченията и ги пуснах по вятъра. Отнесе ги, като малки облачета, но зная, че ще довее нови.



Погледнах календара и видях, че Новата година вече е тук.
Погледнах в огледалото и видях, че съм остарял с още една година.
Погледнах в небето и не видях нищо различно.
Погледнах вътре в себе си и не открих промяна.
Годините идват и си отиват, оставяйки следите си отвън. Променят ни отвън, за да разберем, че важното е вътре.
Честита Нова Година!
Бъдете себе си!