Представянето на "Кланица"

Повече от година споделям тук предимно снимки от поредната отминала седмица, но представянето на последната ми книга е събитие, което си струва да отбележа. Вече качих снимките във Facebook, но само те не са достатъчни.
Представянето беше в четвъртък в Общинска библиотека „Паисий Хилендарски“ - Самоков. Не съм сигурен, дали съгражданите ми разбират и оценяват работата на хората, които работят там, но това е друга и дълга тема. Дори и аз не успях да им благодаря, както заслужават.


Книгата беше представена от Зинаида Хаджимитова. За хората, които не я познават, тя е един чудесен човек и по мое лично и скромно мнение, най-добрият автор в града ни. Романът ѝ „Дъщерите на огъня“ е книга, която горещо препоръчвам.
Помолих Зина да представи новата ми книга, още когато излезе от печат. Знаех, че не го е правила преди и съм ѝ безкрайно благодарен, че се съгласи. Справи се чудесно, въпреки притеснението. Най-доброто доказателство за това е, че представянето се превърна откровен и смислен диалог, в който гостите не бяха безучастни наблюдатели. Хубаво беше, че част от гостите вече бяха чели книгата и получих и достатъчно полезни мнения.






Ще завърша с един въпрос, които възникна и искам да коментирам допълнително. Той е за името. Признавам, че „Синя луна“ също е подходящо заглавие, освен това не звучи зловещо, като „Кланица“. Все пак мисля, че сегашното заглавие е точно. Погледнете света, в който живеем.
Как бихте нарекли свят, в който дали едно дете ще живее или не, зависи от напечатани на хартия дяволски знаци, с които се управлява живота ни?
Как бихте нарекли свят, в който върху невинни хора от небето се сипе огън и смърт, а причината за това е тъмна миризлива течност?
Как бихте приели свят, в който любовта към родината се подменя с омраза към всичко извън нея?
Най-лошото е, че започваме да приемаме такива неща за нормални. Погледнете политиците. Не само родните. Според всички тях всичко е наред. Според тях света ни е добре подреден и единственото условие да стане идеален, е те или тяхната партия да бъде на власт.
„Хората се гордеем, че сме разумни. Гордеем се и мислим, че сме нещо повече от останалите същества на тази пла­нета. Мислим, че разумът ни прави по-добри, но всъщност той ни прави само по-изтънчени убийци. Убийци, които са довели проце­са до съвър­шенство. Убийци, които почти не оставят след себе си кръв, но жертвите им се превръщат в безмълвни сенки без душа.“
Това е. Книгата пое по своя път, а какъв ще бъде той, зависи от хората, които ще разлистят страниците ѝ. Вече съм убеден, че няма да бъдат разочаровани.

Седмицата 42 2016

Беше дъждовна и студена седмица, затова ценя все повече кратките часове, когато слънцето се покаже.



Миналата седмица прибрах кактусите вътре, но ме изненада още един цвят. Този път наистина е последен за годината.


Объркали времето цветове има и след природата.


Но вече определено е есен.




Щях да забравя най-важното събитие. То ще е през следващата седмица.

Седмицата 40 2016

Застудя. Сутрин има слана, но дните още са топли. Успях да изкарам и първата си настинка.



Прибрах кактусите вътре, но продължават да цъфтят.






Взех си и три "живи камъчета" - Литопси. Сега имам проблем с камъчетата за аранжиране. Ще отнеме време да открия най-подходящите.


Соколите орко са отгледали поколение. Цяло лято им се радвах, но сега ме ядосват. Прекалено сериозно пазят територията си, гонейки дори по-едрите от тях птици. Обикновено враните готят малките грабливите птици, но при тези е обратното.


Черният кълвач е от малкото, които не се страхуват да кацнат на същото дърво.