Седмицата 30 2017

Юли отмина, но още не е прекален горещо. Утрините дори са хладни. И красиви.






За втора година наблюдавам двойна дъга.


Денят намалява, слънцето слиза по-ниско на хоризонта и кактусите ми започнаха да цъфтят.


Очаквах, че тази седмица ще са два, но не познах. Може би, така ще е през следващата.


Да се похваля и тук с корицата на новата ми книга. Работен вариант е още, а до отпечатването има още време.

Корояди и дървояди

От няколко години зеленият цвят на иглолистните гори е прошарен от грозни кафяви петна. Няколко вида корояди унищожават дърво след дърво.
Специалистите казват, че са атакувани предимно изкуствено създадени гори, в които иглолистните дървета са засадени на неестествена за тях надморска височина. Казват, че скоростта, с която се разпространяват короядите е около метър на ден.


Специалистите казват също, че има само един начин да се спре болестта. Сеч на всяко заразено дърво, съчетано с изнасяне и унищожаване на заразената дървесина. Кратко, точно и ясно, нали?
След няколко години на пълно бездействие, в късната есен на миналата година започна масова сеч в цялата страна. Не е приятно, но е необходимо. При адекватни мерки короядите нямат шанс. Поне така мислех, докато не открих, че короядите имат неочаквани съюзници.
Ще нарека тези съюзници образно казано дървояди.
Дървоядите не са малки като короядите. Те не са и насекоми. Това са служители, които получават заплата за опазването на гората, но заради небрежност или пък съвсем умишлено, правят всичко възможно заразата да не бъде унищожена напълно.
Един пример, придружен със снимки, който е показателен. Местността е Лаго, западния бряг на река Искър. Бреговете на реката, гората и полето до нея са любимото ми място за разходка. Дом са на невероятно разнообразие от птици, насекоми и растения. Съвсем любителски съм наблюдавал в този район над 70 вида птици, някои от които са застрашени или защитени.
Когато през зимата започна сечта в този район бях шокиран от мащаба, но го преглътнах, мислейки, че е за добро. Вярно, че поне една трета от дърветата бяха здрави, но мислех, че така е редно. Вярно, че когато започнаха да извозват отсечените дървета, извозиха предимно здравите, а половината от заразените оставаха, но мислех, че ще дойде и техния ред.
Дойде обаче пролетта и секачите си тръгнаха. Тръгнаха си оставайки след себе си предостатъчно заразен материал, за да се върнат другата зима отново. Дървоядите, които трябваше да контролират процеса си мълчаха и се правеха, че не виждат това:











Ще се опитам да обобщя.
1. В протежение на около два километра горска ивица, няма нито един участък, който е изчистен напълно от заразените дървета. Първите двадесетина заразени се намират едва на около петдесет метра от началото на пътеката.
2. Дори там, където сечта е до „голо“ е оставено по някое болно дърво. За семе, както се казва.
3. Почни навсякъде могат да се видят клони и заразени отрязани стволове. Всъщност „отпадъкът“ беше повече, но сега е скрит в тревите, а и много хора с раници, колела или колички си набавят отопление за зимата. Не законно е, но реално погледнато тези хора помагат на гората. За разлика от дървоядите...
Сигурно мога да добавя още много неща, но не искам. Не ми се захващаше и тази публикация. Убедил съм се, че няма смисъл. На хората, от които зависи не им пука. Всъщност на повечето хора днес не им пука. На дървоядите пък хич...

Седмицата 29 2017

Дъждовете спряха и слънцето веднага изгори тревата. Цветовете са жълто, жълто и отново жълто.








Седмицата 28 2017

В небето няма облаци, когато разполагаш с времето си. Или ако има, то те са там, за да пътуваш с тях.





За облаците е небето, а за теб пътеките.


Лошото е, че всяка пътека има край. Безгрижното време, също.


От утре отново съм на работа. Кукумявката пак ще е на поста си всяка сутрин.


Бързолетите и лястовиците ще се реят в небето, но няма да ми е до тях.


През миналия месец не успях да приближа само сърните. Виждах ги няколко пъти, следите им бяха на много места, но странят от хората и с право.


А природата в нашия край все още успява да ме изненада. Открих тези два вида случайно. Не знам какви са, но няма значение. Красиви са.