Седмицата 34 2017

Шипките започнаха да зреят.


Това пък е глог, но тази година храстчетата не са отрупани с плод, както миналата.


А това е закъсняла горска ягода.


Соколите орко са отгледали потомството. Миналата година малките бяха две.


След жегите виждам отново и земеродните рибарчета. Почти по същото време и миналата година съм снимал първите.


Вчера сутринта температурата беше 6 градуса, а още е август. Вече не се крия от слънцето, а го търся.


И го намирам дори в това...


Седмицата 33 2017

През седмицата започнаха да цъфтят кактусите ми. Слънцето слезе по-ниско и ги огрява по цял ден. За съжаление, първия цвят на Astrophtum myriostigma не можах да видя отворен. Е, има още две пъпки и много време до края на септември.


Ехинопсисите обаче ще се отварят през няколко дни. Засега само белите.


Вчера получих сигналната бройка от новата ми книга. По-хубава е, отколкото очаквах, а най-хубавото е между кориците. Различна е от това, което съм писал досега, но пак съм си аз. Печатът ще е през другия месец. Малко остана.



Седмицата 32 2017

Не всичко е такова, каквото изглежда. Миналата седмица виждах само изсъхнали треви, а днес виждам семената новия живот в тях.









Седмицата 31 2017

Жега и изгорели от слънцето полета.


И пътища, на които не виждаш края.


Жега и светлина, дразнеща очите. Дори и вечер.


Не познах, че ще цъфнат два от кактусите. Един е, но не вярвах, че ще оцелее при мен. Echinocereus viridiflorus. Пише, че цветовете имат аромат на лимон, но не го усещам.




Направих най-добрите мои снимки на женска червеногърба сврачка. В този месец са навсякъде, а заслугата за снимката не е моя. Попаднах на суетна птица, която обича да позира за снимки.


Първа прилична снимка и на черен бързолет. Остава да успея и с алпийски.