Не смея да ти кажа, колко много.
Та ти си майско слънце,
а аз съм зимен сняг.
Безкрайното море си ти,
пък аз съм стар и скучен бряг.
– Заета съм сега – ми каза.
– Септември ще ти звънна пак.
Септември мина и отмина...
Заета си, разбирам, няма как...
Ще чакам колкото потрябва.
Ще чакам като стар и скучен бряг.
Защото ти си майско слънце,
а аз съм просто зимен сняг.
Няма коментари:
Публикуване на коментар