Седмицата 3 2017

Опитвам се да се радвам на красотата на снега. Там, където хората не са се намесили е невероятна. Само че, много малко останаха такива места.


Вчера направи малка разходка. Пътеките са затрупани, но е по-лесно да правиш пъртина, отколкото да вървиш по улиците на града.







Започнах да правя списък на птиците, които съм видял и снимал около града. Някои виждам почти всеки ден, други един или два пъти в годината. Списъкът е дълъг и става бавно.  Досега успях да отметна само разред Врабчоподобни. 49 вида от него ги има по нашия край.


Колкото и да харесвам зимата, цветовете ми липсват. Затова и се радвам на орхидеите на племеницата. Не спират да цъфтят.


Седмицата 2 2017

Ще запомня студа от тази седмица.



Гълъбите продължават да идват на прозореца, а този се опита да влезе в стаята.



Появиха се и скорците. През август, когато малките им пораснаха, бяхя изчезнали някъде.


Продължава да трупа сняг. Миналата седмица пропуснах разходките, но вчера излязах за кратко.


Седмицата 1 2017

Зимата вече наистина е тук. Истинската зима.


Тази седмица ще пропусна разходките в почивните дни. Не заради преспите и студа. Започнах редакция на един ръкопис и се опитвам да се изолирам от всичко, което ме разсейва.



Обаче винаги се намира нещо, което отклонява вниманието ми. Като тези гълъби, които идват на гости на прозореца ми.




Или като този хвойнов дрозд, който се опитва да опази само за себе си ябълките останали на дървото. Пази ги дори от кълвача, който не се интересува от плодове.