tag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post2237995895925751514..comments2023-06-16T15:52:58.142+03:00Comments on Нямам идея: Краят на пътяВладимир Кабранскиhttp://www.blogger.com/profile/12398215307166280293noreply@blogger.comBlogger12125tag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post-47973106767085632092009-04-02T12:59:00.000+03:002009-04-02T12:59:00.000+03:00Винаги държиш широко отворени очите на душата и по...Винаги държиш широко отворени очите на душата и после вдигаш света от основи по памет от видяното. Адмирации! <BR/>Това с извървяването на пътя е като кутията на Пандора, все пак нещо остава в замяна. В края на пътя, според мен, откриваш мъдрост и покой - лични, преживяни и заплатени на съдбата неабстрактни понятия. После просто чакаш да изтекат оставащите мигове безвремие... Не мисля, че са нещастни, но не твърдя и че са щастливи.<BR/>Чудесна статия наистина, замисли ме.Magalinoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post-40787453696029707892009-04-02T12:30:00.000+03:002009-04-02T12:30:00.000+03:00POZDRAVI!BRAVO!POZDRAVI!BRAVO!Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post-84484104818502744782009-04-02T12:05:00.000+03:002009-04-02T12:05:00.000+03:00Разбира се че има значение посоката на пътя.Поняко...Разбира се че има значение посоката на пътя.<BR/>Понякога посоките напред, назад, наляво и надясно са относителни, защото накъдто и да се обърнеш е все напред :)<BR/>Земята е кръгла, може и цял живот, дори цяла вечност да обикаляш като заблуден електрон.<BR/>Посоките нагоре и надоло, не са относителни.<BR/><BR/>Единствено Бог може да удовлетвори безкрайния копнеж по вечността, който Той е вложил в човешката душа.<BR/><BR/>Снимката със стълбата към небето много ми прилича на Лествицата на св. Йоан-Лествичник.<BR/><BR/>Пътят нагоре, към Царствто Небесно е единственият път, който удовлетворява човека.Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post-61259705903205007572009-04-02T11:37:00.000+03:002009-04-02T11:37:00.000+03:00Най-непоносимото в живота на тези жени е болката!Б...Най-непоносимото в живота на тези жени е болката!<BR/>Болката по изгубените близки, по нещастието на децата и внуците, болката в сълцето, в ставите! Ужасната болка, която те кара да очакваш края като избавление!Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post-52046373897419294082009-04-02T09:45:00.000+03:002009-04-02T09:45:00.000+03:00Поздрави и от мен.Четох с удоволствие,има всичко,и...Поздрави и от мен.Четох с удоволствие,има всичко,има чувство,има истина,има мъдрост.БравоAnonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post-60617553819250938162009-03-02T12:12:00.000+02:002009-03-02T12:12:00.000+02:00Май японците казваха "Най-късият път не винаги е н...Май японците казваха "Най-късият път не винаги е най-краткият"...така , че навярно е повече КЪСМЕТ,ЩОМ НЕ Е НАЙ-ТРУДНИЯТ ПЪТ...т.е. от две злини ти се случва по-малката...Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post-27794654657990545402009-03-02T11:35:00.000+02:002009-03-02T11:35:00.000+02:00Така е. Земята е кръгла и до едно и също място мож...Така е. Земята е кръгла и до едно и също място можеш да стигнеш от много посоки. Не знам защо, обаче аз винаги вървя по по-дългият път. Късмет?<BR/>Или неувереност?Владимир Кабранскиhttps://www.blogger.com/profile/12398215307166280293noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post-52166645873206455232009-03-02T11:18:00.000+02:002009-03-02T11:18:00.000+02:00Никога не забравяй,че Кентавърът е стъпил на земят...Никога не забравяй,че Кентавърът е стъпил на земята,но е устремен към небето...какво да го правим...Стрелец...<BR/>...<BR/>” - Тогава няма значение по кой път ще тръгнеш -каза Котарака.<BR/>- Стига да стигна някъде - добави<BR/>Алиса за пояснение.<BR/>- А, на всяка цена ще стигнеш - отвърна<BR/>Котарака - ако вървиш достатъчно дълго.”<BR/>Луис Карол...Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post-70389628513692660072009-03-02T11:12:00.000+02:002009-03-02T11:12:00.000+02:00Падането е лесно. Усвоил съм го. Само, че не мога ...Падането е лесно. Усвоил съм го. Само, че не мога да преодолея страха от него. Често страхът от болката е по-лошо изживяване от самата болка.Владимир Кабранскиhttps://www.blogger.com/profile/12398215307166280293noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post-3805543480349032472009-03-02T11:00:00.000+02:002009-03-02T11:00:00.000+02:00???...Най-много да паднеш и пак да продължиш да въ...???...Най-много да паднеш и пак да продължиш да вървиш...просто избираш...както винаги в този дуален свят--или страх,или любов...Няма друго...другото са производни...А от всичко боли,щом сме тук...ти знаеш...Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post-53060166610126831822009-03-02T09:54:00.000+02:002009-03-02T09:54:00.000+02:00на scarletpearl Ами, ако наистина летя и се уплаша...на scarletpearl <BR/>Ами, ако наистина летя и се уплаша от височината?Владимир Кабранскиhttps://www.blogger.com/profile/12398215307166280293noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post-8136886530905257172009-03-02T08:32:00.000+02:002009-03-02T08:32:00.000+02:00Понякога,ако не усещаш Пътя под краката си,огледай...Понякога,ако не усещаш Пътя под краката си,огледай се...може би летиш...Дори и да бягаш от нещо с това летене...Anonymousnoreply@blogger.com