tag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post3715505779040212408..comments2023-06-16T15:52:58.142+03:00Comments on Нямам идея: Щурци под прозорецаВладимир Кабранскиhttp://www.blogger.com/profile/12398215307166280293noreply@blogger.comBlogger9125tag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post-1583131485324342932009-08-25T20:45:29.979+03:002009-08-25T20:45:29.979+03:00Извинявайте,че няма да отговоря на всеки, но ще се...Извинявайте,че няма да отговоря на всеки, но ще се получи цял постинг. Просто се чудех, дали наистина искам да променя нещо в живота си.Май вече разбрах и тази нощ, щурците няма да ми пречат.Владимир Кабранскиhttps://www.blogger.com/profile/12398215307166280293noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post-74874358531328345102009-08-25T19:50:40.148+03:002009-08-25T19:50:40.148+03:00Не,не,не са нерви! В никакъв случай!:)
Преди време...Не,не,не са нерви! В никакъв случай!:)<br />Преди време три нощи подред и аз преследвах едно щурче. Влязло в дома ми. Ставах посред нощ и оглеждах стаите – къде ли се крие?! Съпругът ми спеше спокойно. Накрая в просъница ме нахока – нервна съм била. Да оставя щурчето намира, то било символ на семейното огнище. И още повече – едно щурче , влязло в нашия дом, намиращ се в центъра на шумен и прашен град, го караше да се чувства щастлив, песента му го успокоявала и приспивала. А мен ме изнервяше.<br />После стана тихо. Забравих за щурчето, спах спокойно няколко нощи, докато при едно почистване го открих... Изсъхнало. Мъртво. Плаках. Сигурно е от нерви?!tiburon (Albena)https://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post-42101938991743869482009-08-25T19:29:52.870+03:002009-08-25T19:29:52.870+03:00Владо,скоро бях в същата ситуация и обвиних луната...Владо,скоро бях в същата ситуация и обвиних луната,такова въртене,ставане,лягане,направо много тегаво,накрая в ранни зори се потопих в дебрите на съня,но дотогава всичко ми мина на лента ,не само денят,кризата,отношенията,положението и другите неща,направо живота,разрових и аз чекмеджетата на своята съвест и накрая се предадох на Морфей.september-silviahttps://www.blogger.com/profile/08464519708200466017noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post-3695317235628885452009-08-25T18:42:49.190+03:002009-08-25T18:42:49.190+03:00не са нервите разбира се, естествено добре се живе...не са нервите разбира се, естествено добре се живее в подредения живот който прилича на лавица с кутийки. Всяка кутийка има свое име-работа, дом, жена, деца, рода,......<br />Не се нерви естествено, щурците са виновни!<br />Може би дърводелеца направил тази лавица, може би магазина за почистващи препарати, дето затвори преди да си купим полиращ препарат за лавицата и сега виждам....мдааа преместих неволно кутийката и остана следа от нея на мястото на което е седяла с години. Понякога човек се чувства по-уютно в собствения си хаос, а не в подреден животец като аптека. Колко често сме щастливи от дребни неща и просто усмихнати от големите.<br />Щурците са виновни, Крис,няма кой друг да еAnonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post-5241504268779686352009-08-25T17:00:04.494+03:002009-08-25T17:00:04.494+03:00Така както щурците да виновни, че не можеш да засп...Така както щурците да виновни, че не можеш да заспиш, а не нервите ти ... така всеки ден търсим виновния другаде, а не там, където трябва -винаги искаме някой друг да обере парсата - да се разминем с капките дъжд ...както казваш поставяме се в клетка сами ... а после се опитваме да прехвърлим другиу отговорността за мухите и паяците по стените ... нека си пеят щурците ... никому не пречат ...Neizi_sshttps://www.blogger.com/profile/16806022512562194287noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post-68742135665063411442009-08-25T11:23:00.472+03:002009-08-25T11:23:00.472+03:00Бабо Мравке, где така?
- Бабо Мравке, где така...Бабо Мравке, где така?<br /><br /> <br /><br />- Бабо Мравке, где така?<br />- Тичам Щурчо за храна.<br />- А ти, где с таз гадулка?<br />- Днес Калинката е булка,<br />та съм канен на свирня.<br />- А когато сняг забръска,<br />що ще чиниш ти зимъска?<br />- Ще поискам срам не срам<br />от твойто житце сбрано.<br />- Аз пък няма да ти дам,<br />гиди дърти мързелан!Румяна Поповаhttps://www.blogger.com/profile/01285050784414399393noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post-78531250760801737532009-08-25T10:37:13.934+03:002009-08-25T10:37:13.934+03:00"Щурците свирейки (лебедовата си песен), умир..."Щурците свирейки (лебедовата си песен), умират...." :))<br />Идеалната клетка е тази, в която не осъзнаваш, че си затворен. Няма абсолютна свобода, но имаш избор дали да се чувстваш затворен, за да те ограничат, или затворен, за да те предпазят :)<br />Невидимият диригент знае всичко най-добре ;))<br />За теб остава само да си изградиш комфорт, и да се настроиш на същата честота.Христина Чопароваhttps://www.blogger.com/profile/04497130833183497260noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post-25516790870484523812009-08-25T08:37:42.580+03:002009-08-25T08:37:42.580+03:00Да употребя популярна фраза: "А всичко е на е...Да употребя популярна фраза: "А всичко е на една ръка разстояние". <br /><br />Понякога и на мен промяната ми изглежда много далече, но от време на време се случва нещо, което набързо ни изритва в центъра на вихъра. И ако това нещо е хубаво, не ни се иска да се връщаме към предишния начин на живот. Защото ако се върнем, тогава тежи.<br /><br />Имаше една разкошна книга от Стефан Цвайг по този повод - "В омаята на преображението"...Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post-91010444524134103502009-08-25T06:57:17.238+03:002009-08-25T06:57:17.238+03:00С диригент животът не би бил интересен ;)
Скрибуца...С диригент животът не би бил интересен ;)<br />Скрибуцането ни настройва като индивиди,(или ни къса струните), за да изсвирим, в крайна сметка, собствената си мелодия...Благаhttps://www.blogger.com/profile/12632490965728432981noreply@blogger.com