tag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post4028031768401788406..comments2023-06-16T15:52:58.142+03:00Comments on Нямам идея: Всеки своя пътека си имаВладимир Кабранскиhttp://www.blogger.com/profile/12398215307166280293noreply@blogger.comBlogger15125tag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post-56018594713665522922019-05-14T11:49:54.336+03:002019-05-14T11:49:54.336+03:00Прекрасно!!! Хубаво е, че си го припомних. Благода...Прекрасно!!! Хубаво е, че си го припомних. Благодаря.Pavel Valevhttps://www.blogger.com/profile/07818045186288890823noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post-78210591269419916872019-05-14T11:48:57.339+03:002019-05-14T11:48:57.339+03:00Прекрасно!!! Хубаво е, че си го припомних. Благода...Прекрасно!!! Хубаво е, че си го припомних. Благодаря.Pavel Valevhttps://www.blogger.com/profile/07818045186288890823noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post-68520647694541317122019-04-22T23:36:16.941+03:002019-04-22T23:36:16.941+03:00Върховна Класика
Върховна Класика<br />Anonymoushttps://www.blogger.com/profile/09880695313108817111noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post-77702190213497090652012-02-28T00:23:30.947+02:002012-02-28T00:23:30.947+02:00Завърших преди няма една година гимназия, която сп...Завърших преди няма една година гимназия, която според разни класации е доста елитна (ловешката езикова). През цялото обучение по литература никога не се намери повод ДОРИ ДА СЕ СПОМЕНЕ Пеньо Пенев. Дори само като име, като факт, не, не и не. Випуск след випуск излизат "хора", които не свързват името Пеньо Пенев с нищо. Нито с "поет", нито с "абе, там по литература...", нито с "аа, верно че имаше такъв", нито с каквото и да било.<br />Но за сметка на това беше обърнато достатъчно внимание на промиването на мозъците ни с нестихващите иррелевантни патриотични безсмислици на бездарници като Иван Вазов, чиито първолашки римички няма въз основата на какво да издържат дори една толерантна, но непредубедена критика. Важното е младежта да се научи да се бие в гърдите и да крещи "България на три морета!!!", без да желае да забележи неизмеримото падение от великите българи от миналите векове до смехотворните тесногръди страхливи човекоподобни, в които сме се превърнали днес.<br />E, нормално е, за шедьоврите на Пеньо Пенев, които огряват душата с чувства на човечност, любов, чест, достойнство, правда и истина, не може да се намери време, а може би и аудитория.Tzvetlinnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post-72554070213632861892011-04-25T17:13:46.538+03:002011-04-25T17:13:46.538+03:00@Кръстю, те повечето некадърници не се оправдават,...@Кръстю, те повечето некадърници не се оправдават, а се оправят добре, с нахалство и липса на скрупули:(<br />@Ясмина, не зная за децата, но си струва да се прочете, дори и тези които днес ни изглеждат наивни.<br />@Емо , аз понякога още съм оптимист. Рано или късно се стига до дъното, а от там има само една посока.<br />@slavuncho , мисля че човекът може и да дава. Виждал съм такива хора и съществуването им е доказателство,че причината не е в природата. Друг е въпросът , че няма ненаказано добро:(<br />@Анонимен(1), хубавото е, че винаги ще има такива хора.<br />@Анонимен(2),за съжаление виждаме по-често обратното.<br />@Aria,да пресичат се, но колко пъти с сливат или поне са успоредни. Може би и не са ни нужни много общи пътеки, но много хора не се отделят от своята цял живот. За забравен не е точната дума, но думите както и книгите имат своя живот. може би по-дълъг от този на хората, които са ги написали или са ги прочели, но в повечето случаи наистина ги забравяме. Хубаво е, че припомняш и в твоя блог, такива стари книги, но за днешните млади, те са непознати. Има книги в библиотеката ми, които не са отваряни от десет години и се сещам, чак когото попадна случайно на тях и отворя кориците.<br />@Анонимен(3),<br />@Zvetanka Shahanska, да тъжно е и силно.<br />@ivo_isa , всъщност пресичат се често, но за прекалено кратко, а тези някои са малцина щастливци.Владимир Кабранскиhttps://www.blogger.com/profile/12398215307166280293noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post-52917411965152989532011-04-25T14:41:55.884+03:002011-04-25T14:41:55.884+03:00Пътеките дори да са различни, понякога се пресичат...Пътеките дори да са различни, понякога се пресичат. Там хората могат да се сблъскат един с друг, да се разминат или да се опознаят. Понякога, някои тръгват заедно по видима само за тях нова пътека...<br />Малко неща съм чел от Пеньо Пенев. Това стихотворение не е от тях. Тук той е мелодичен, макар и отчаян.Anonymoushttps://www.blogger.com/profile/14672116807603757743noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post-77601127482729363562011-04-25T11:24:36.424+03:002011-04-25T11:24:36.424+03:00"...И най-милото ще отмилее,
и най-близкото с..."...И най-милото ще отмилее,<br />и най-близкото става далечно..."<br />Благодаря, че ми го припомни...<br />Чак настръхнах! Приятен ден!Zvetanka Shahanskahttps://www.blogger.com/profile/08115142587886653075noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post-57804847078286607582011-04-25T10:31:24.068+03:002011-04-25T10:31:24.068+03:00Hristos Voskrese na avtora! I blagodaria za napisa...Hristos Voskrese na avtora! I blagodaria za napisanoto. Ne sam go prochitala otdavna Penio Penev, no go obicham i poznavam stihovete mu. Da, taka go narichaha - poetat s vatenkata,tolkova grubianski zvuchi!Za niakoi e bilo gordo ?!Sotz peizaj... Dushata mu beshe nejna i ostana nerazbrana ot mnogo negovi savremennitzi. Kakto i drugi poeti. Krivolicheshta be jiteiskata mu pateka, no i s mnogo trani po neia ot razocharovaniata mu. Dali niakoi slaga poniakoga edno tzvete na groba mu v Dimitrovgrad, tam blizo do garata, bih go napravila ako se sluchi da ida do tam niakoga...Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post-35701526972815554922011-04-25T10:21:55.223+03:002011-04-25T10:21:55.223+03:00Не съм убедена доколко реалистична е картината - д...Не съм убедена доколко реалистична е картината - да, всеки върви по пътя си, но и във всеки миг собствената ни траектория се пресича от много, много хора, с които споделяме живота си. Макар и рядко, случва се някой да тръгне с нас или ние - с него, и да повървим заедно, в един или друг смисъл.<br /><br />Често се чудя какъв е критерият за окичване на някого или нещо със "забравен/забравени". Читателите на поезия се появяват, мисля, най-вече в семейна и приятелска среда. Пеньо Пенев винаги си е стоял в библиотеката ми наред с всички стихосбирки.Ariahttps://www.blogger.com/profile/11767267607648870331noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post-91478079353146121452011-04-25T09:31:54.716+03:002011-04-25T09:31:54.716+03:00Още Библията казва, че човек не може да живее сам....Още Библията казва, че човек не може да живее сам. Така че вървейки всеки по пътя си е обречен да обича, за да измие тинята от душата си . Давайки от доброто, което е у всеки човек, пътникът по-леко върви и се надява да всели светлината в себе си...Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post-7069911796344836432011-04-25T09:26:54.275+03:002011-04-25T09:26:54.275+03:00"Поетът с ватенката", така го наричаха в..."Поетът с ватенката", така го наричаха всички , които "създаваха социалистическата литература".Те го кояха за жените, за същността му, за таланта му, за това , че е жив....Колко нелепо беше да си различен и зареден с искрата на правдата, на истината и любовта. Отиде си неразбран от тези, които крояха живота ни, но затова пък , когато намерим стиховете му, знаем, че е толкова жив....Благодаря на автора!Христос Воскресе!Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post-58513099158112233622011-04-25T09:21:43.735+03:002011-04-25T09:21:43.735+03:00Когато хвърлиш пръчка на кучето то отива, взема я ...Когато хвърлиш пръчка на кучето то отива, взема я и я донася, но! не ти я дава. Стиска я със зъби. Научаваш го да дава като му дадеш „лакомство“... Изводът е: за да получиш, трябва да дадеш и даваш, когато получиш.Ти на мене, аз - на тебе.<br />Някой ще каже, че ние не сме кучета. Не сме! По-лоши сме. Кучето винаги носи пръчката, а човекът, когато реши, че вече го е дресирал достатъчно, не дава „лакомство“-то, а минава с потупване по главата и промърморване: Браво! Добро куче!...slavunchohttps://www.blogger.com/profile/10696147206339077402noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post-53826859980536529582011-04-25T08:59:43.177+03:002011-04-25T08:59:43.177+03:00Нне знам какво ще се промени, виждам само разпад-н...Нне знам какво ще се промени, виждам само разпад-ние/вие/те/АЗ.Anonymoushttps://www.blogger.com/profile/06344482769935116239noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post-1069260634362910132011-04-25T08:08:28.163+03:002011-04-25T08:08:28.163+03:00и аз го препрочитах навремето. но при нас беше мах...и аз го препрочитах навремето. но при нас беше махнат от учебния план по литература. дали децата го изучават сега, се чудя...Ясминаhttps://www.blogger.com/profile/17852026232483950835noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post-10187010581877157942011-04-25T07:27:53.609+03:002011-04-25T07:27:53.609+03:00Пеньо си беше и си остана Пеньо...
С епохи се опра...Пеньо си беше и си остана Пеньо...<br />С епохи се оправдават некадърниците.Anonymoushttps://www.blogger.com/profile/10894269959324105286noreply@blogger.com