tag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post4270595051166978285..comments2023-06-16T15:52:58.142+03:00Comments on Нямам идея: Зелената планетаВладимир Кабранскиhttp://www.blogger.com/profile/12398215307166280293noreply@blogger.comBlogger4125tag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post-23936767686903302282009-05-21T17:43:10.261+03:002009-05-21T17:43:10.261+03:00Благодаря ти за думите,inamay! Учител? Не,просто п...Благодаря ти за думите,inamay! Учител? Не,просто пътешественик, дори и пръчката отдавна съм захвърлил и прекрачвам смело през прозорците. Понякога попадам на тресавище, но не потъвам.Крепи ме вярата в хората, а не в човека. Остава само болката отляво, но не и съжаление за крачката напред.Защото красотата не е във един прозорец.Навсякъде я има за този, който я допусне до сърцето си.За този, който прави крачката напред, дори да бърка.Владимир Кабранскиhttps://www.blogger.com/profile/12398215307166280293noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post-67582303013480704782009-05-21T11:05:41.270+03:002009-05-21T11:05:41.270+03:00Имало едно време, едни създания, по външен вид нап...Имало едно време, едни създания, по външен вид наподобявали на хора, използвали и те, тъй както ние, за комуникативност думите... лицата им, макар зад снимките на аватари, излъчвали усмивки, дори познавали лечебността на нашите прегръдки. Когато приближат до теб, усещаш аромат от пърхане на пеперуди, а вън е зима, в ръката ти красиво цвете грейва и твоята душа лети, олекнала от тази споделеност на изкуство... В нощта, когато сваляш дрехата си на умора, в ръкава нещо се закача. Я, цвете, ярко, също като истинско, листенцата - изкуствена коприна, а стъбълцето му - излята в някаква си форма пластмаса... И откъде се взе, се питаш, докато заспиваш. На сутринта, отваряш си компютъра, прозорец към света... посоката ти е една, все търсиш хора. Отворени врати навсякъде. Открехваш нова. Свежо. Позната миризма... от пърхане на пеперуди... а вън е зима. И проследяваш миризмата - "Made in ..." Очите ти се замъгляват. Излизаш си от стаята, с надеждата да се спасиш от аромата влизаш напосоки в други стаи... "Made in ..." и аромата... от планета на едни създания, по външен вид наподобявали на хора... <br />Обичам да се придвижвам из твоите алегории и да ти отгатвам, като на учител от древността загадките. В откриване на истината има много истина. Ала тъй, след това, те стяга в ляво... Учителите са вървели много. Сред пустошта, сред зверове и затова, като поемали посока, издялквали си пръчка... хем да ти споделя пътя, умората, трапезата и гледката зелена на планетата, хем все за нещо ще послужи, като научи теб... Красотата е за погледа, откъдето ти гледа душата, ала нея носят стъпките, ти казва разумът. И посягаш с пръчката пред теб, опитваш колко е дълбоко твърдото... Нали така, учителю?! <br />Поздрав за точния поглед, krizt!inamayhttps://www.blogger.com/profile/12004296292672455195noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post-10630119385376397432009-05-21T06:05:29.879+03:002009-05-21T06:05:29.879+03:00izibell, те вървят навсякъде. Сигурно са и при нас...izibell, те вървят навсякъде. Сигурно са и при нас.Ако го знаем, обаче е по-лесно да се предпазим.Владимир Кабранскиhttps://www.blogger.com/profile/12398215307166280293noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6899575504849544936.post-33156433257229763332009-05-20T21:43:36.872+03:002009-05-20T21:43:36.872+03:00Наистина ужасяващи гости.Дано не дойдат при нас.
Ч...Наистина ужасяващи гости.Дано не дойдат при нас.<br />Чудесна приказка!Добре е да си извлечем поука докато не е станало твърде късно.<br />Поздрав!izibellhttps://www.blogger.com/profile/03857588620870277235noreply@blogger.com