На десетият ден М, посети планетата Х. Беше малка планета, като неговата, но на тази имаше само пясък и един Политик.
Политикът пишеше реч, но когато видя М, остави листата и се втурна към него. Здрависа се, потупа го по рамо и направи набързо няколко общи снимки.
-Щастлив съм да се запознаем!- заяви с тържествен тон Политикът- Не всеки ден тук идва Избирател. Да си призная вече не помня, кога намина последният. Пък и той не беше добър избирател. Представи си: Направи си своя партия и мина в опозиция, от другата страна на Планетата. Лош човек беше. Все компромати изравяше и хвърляше пясък в очите на всички избиратели. Пък пясък има много на тази Планета...
- Аз...Аз, не разбирам.- промълви М- Какво е това Избирател?
-Избирател е някой, който гласува за теб. Е има някои, които не гласуват, но те също са избиратели, въпреки че не си го признават. Ти как така не знаеш думата? От небето ли си паднал?
-Не точно от небето, но може и така да се каже. Сложно е и няма да разбереш. Идвам от една планета, където няма избиратели. Има само вулкани, една роза и баобаби. Баобабите са най-лошите. Могат да унищожат планетата, ако не внимаваш. Сигурно и другият политик е такъв баобаб.
-Хареса ми!- разсмя се политикът - Това сравнение с баобабът е чудесно. Ще си го запиша за дебатите преди изборите. Твоята планета сигурно е скучно място. Няма никакви избиратели. Дали пък Розата не може да гласува за мен? Нали ще я попиташ, когато се завърнеш там?
-Не зная дали ще се върна, пък и тя ми е сърдита. Много е скромна и чувствителна, а аз я нараних. Дано се справи сама...
-А ти ще гласуваш ли за мен?
-Защо? Защо да гласувам и защо толкова се нуждаеш от това?
-Не, че се нуждая, но е приятно.- засмя се Политикът- И да не искаш, все ще се намери някой да гласува за мен. Ако решиш да гласуваш значи ме харесваш, имаш ми доверие и се съгласяваш да те управлявам. Всичко се свежда до управлението. Ако нещата не се управляват, както трябва , всичко се обърква. Ще ми гласуваш ли доверие да те управлявам?
-Ти приличаш малко на Царят- каза М- Искаше да заповядва на някого, но всички бяха избягали.
-Не разбираш.- намръщи се политъкът- Аз управлявам, а не царувам! Това значи, че се грижа за теб. Значи, че правя нещата вместо теб. Ти просто ме избираш и си живееш живота, а аз се тревожа вместо теб.
-Значи, ако ти гласувам доверие, ти ще се грижиш за нещата вместо мен? Значи, ще чистиш вулканите на моята планета и ще изкореняваш баобабите вместо мен? Искам това и ако го правиш, ще гласувам за теб.
- Не става така!- намръщи се Политикът- Ако взема да изпълнявам желанията на всеки избирател, къде ще му излезе краят. Пък и аз по-добре от теб зная какво искаш и как да управлявам света.
-Като гледам твоят свят, не е от най-добрите.- каза М- Само пясък е останал. Това не ми прилича на добро управление.
-А, това ли?- изчерви се Политикът, но бързо се съвзе- Това е от предишното управление. Добре, че пооправих малко нещата, но това изисква много време.
-Може и така да е, но все пак не искам да съм ти Избирател. - каза М - Намери си някой друг, пък аз ще продължа нататък.
-Ако размислиш, да знаеш, че няма да съжаляваш!- извика след него Политикът- И ако попаднеш на планета с много избиратели, прати ми вест. Тук е тясно за моят размах.
-Възрастните са много чудновати! – каза си М и продължи пътешествието си.
*
Може да звучи шаблонно, но „Малкият принц” е една от вечните книги. Чел съм я десетки пъти, а любимите ми откъси са от пътуването до Земята. Преди седмица се замислих, че към героите там могат спокойно да се добавят и други. Дали е така?
.
