Девет години си Нямам идея

Тази сутрин, Facebook ми припомни една стара публикация тук. Публикацията беше за отбелязване на шестата годишнина от създаването на личния ми блог. Беше толкова отдавна...



Днес годините стават девет. Блогът се е променил много, аз също вече не съм същия.
Или може би, не е така. Нямам идея...
Времето тече и всичко се променя. За блога това няма значение. След толкова години знам, че истински важното са били хората, които са идвали тук на гости. И тези, в чиито блогове аз съм бил редовен гост. С някои вече се познавам лично, но повече са приятелите, които загубих.
Когато тази сутрин прочетох старата публикация, установих, че няма смисъл да пиша нова. На долния линк, можете да я прочетете:

Първите шест години

А за тези, които ги мързи, ще копирам тук избрани откъси.

"Първо, нещо забавно за името на блога. Избрано е случайно и дори не мога да кажа, че аз го избрах. Когато създавах блога, трябваше да избера адрес. Обаче се оказа, че всяко нещо, което ми хрумнеше, вече беше запазено. Сигурно съм изпробвал десетки възможности, докато накрая се отказах. Написах в полето nyamamideya и се оказа, че адреса е свободен.
Второто нещо, което може би не знаете, е че всъщност блогът беше създаден около месец и половина по-рано - на 31 декември 2008 година. Причините да отбелязвам годишнините на 15 януари е, че това е датата, от която започнах да публикувам текстовете си единствено тук. Освен това от незнание и без да искам за определен период от време бях затворил блога, а се чудех, защо никой не влиза тук.
А това е и първата приказка, която написах.

Двамата мъдреци "

"Издаването на хартия никога не е било цел, която съм преследвал, но така се получи и не съжалявам. Може би трябваше да отложа издаването на Разказани приказки и приказни разкази поне за тази година. Доколкото усещам книгата се харесва повече от първата, но половината бройки, които поръчах още стоят в къщи.
През миналата година написах и първия си роман. Беше по-скоро експеримент, дали мога да се справя с по-дълги текстове, но се получи и ми отне само месец. Не зная, дали някой ден ще има шанса да излезе на хартия, но ми беше интересно и забавно. Може би затова в момента нахвърлям контурите на втори роман."

"Предполагам и през тази година ще публикувам тук рядко, но истинската причина не е, че съм зает или не ми се пише. Напоследък всеки ден се убеждавам, че краят на времето на блоговете наближава. Разбира се, това няма да стане за ден или два. Блогове ще има още дълги години, но ако днес трябваше да започна отначало, не бих го направил. Днес е много по-трудно."