Седмицата 46 2018 кактуси

Седмицата започна с цветовете на моите кактуси.


Мястото им на перваза на прозореца ми, не е много подходящо за тях. През лятото слънцето е високо и те не получават достатъчно светлина. Затова пък, от началото на септември цветовете им ме радват често.
Красиви са, нали?


Красиви са, но нетрайни. Обаче, кое красиво нещо на този свят е трайно?




Днес виждаш деня в слънчеви цветове...


А на другия ден, сланата на времето ги е попарила...


А този е от днес :)

Разделило се...

Разделило се стадо роби
на „фили“ и „фоби“.
„Фобите“ вили, „филите“ рили
и накрая се сбили.

Дошъл вълкът от гората
и им разказал играта...

Разделило се стадо бесни
на леви и десни.
Левите вили, десните рили
и накрая се сбили.

Дошъл вълкът от гората
и им разказал играта...

Разделило се стадо местни
на лесни и честни.
Лесните вили, честните рили
и накрая се сбили.

Дошъл вълкът от гората
и им разказал играта...

Разделило се стадо нули
на чули и недочули.
Едните вили, другите рили
и накрая се сбили.

Но не дошъл вълкът от гората.
С делене до нула завършва играта...

Вървя

Вървя...
Не мисля
и не чувствам.
Вървя...
Не виждам пътя си...
Следите си...
И тях не виждам.
Свил рамене,
бавно крача напред.
Или назад...
Просто вървя...
Не мисля,
не чувствам...
Чувствата днес са
ненужен товар,
а всяка секунда
в живота е дар.
А чувствата днес са...
Подробности разни
и лукс безполезен.
Надежди напразни
от ден и за ден.
Днес просто вървя...
Не мисля,
не чувствам...
И не е сълза
това във окото ми!
Малка прашинка
забита е там.