Малка книжка с картинки

На 24 октомври получих от печатницата първите 200 броя от новата ми книжка – „Ема и Жълтото Коте“. Това е петата ми книга, но още се вълнувам, когато за първи път взема в ръцете си нова книжка, току що излязла от печатницата.
Вече направих

Страница на книжката във Facebook

и се похвалих на приятели, но нарочно отлагах да отбележа събитието тук. Причината е, че тази книжка е нещо много специално за мен, а не поредната, която ще се добави към библиографичния ми списък. Но нека разкажа историята от самото начало:
През месец януари тази година бях поканен от Лидия Найденова да гостувам с моите приказки на 1Б клас от ОУ “Св. Св. Кирил и Методий” Самоков. Никога не съм мислил, че текстовете, които пиша са подходящи за деца и още мисля така. Затова бях изненадан от интереса и радостта на децата. Бях развълнуван, не по-малко от тях и реших, че трябва и мога да направя нещо специално за децата.
Шаблонно е, когато казваме, че децата са бъдещето на света. Шаблонно е, когато казваме, че ние възрастните сме им длъжници. Шаблонно е, но е вярно.
Реших, че искам и мога да направя нещо специално за децата, обсъдих го с приятели и се захванах за работа. Исках да създам хубава детска книжка, която да е подарък за колкото се може повече деца в родния ми град.
Е, в началото имах колебания. Колебанието ми не беше за това, което бях решил. Колебанията ми бяха, дали ще мога да се справя. Освен от моя труд и време, знаех, че ще имам нужда и от помощ. И я получих от приятели.
Радослав Генев, мой приятел и изключително даровит млад художник от родния ми град ми предложи да направи илюстрациите. Направи го, дарявайки своя труд и време за децата. Напълно безвъзмездно.
Гергана Пожарски, приятел, редактор на предишната ми книга „Старецът и песента“, ми помогна с редакцията и корекцията на книжката. Направи го, дарявайки своя труд и време за децата. Напълно безвъзмездно.
Людмила Цветкова, мой приятел подготви илюстрациите в книжката и корицата. Направи го, дарявайки своя труд и време за децата. Напълно безвъзмездно.
Благодарен съм, че имам такива приятели и се гордея с тях!
Ще допълня, че никога не съм искал финансова помощ за печат на моите книги. Този път обаче го направих. Не заради мен, а заради радостта в детските очи. Втория тираж ще бъде подпомогнат от читалище – паметник „Отец Паисий 1859“ Самоков, благодарение на председателя му – Стоян Пашов.
В началото казах, че нарочно отлагах тази публикация. Исках да уточня всички подробности и възможни проблеми. Днес успях да направя това. След като оставих книжи в Общинската библиотека, посетих и отдел „Образование“ в Община Самоков. „Ема и Жълтото Коте“ ще бъде Коледен подарък за децата от 2-ри, 3-ти и 4-ти клас във всички училища в града. Имам думата на заместник кмета Люба Кленова, че общината ще съдейства за доставката на книгите и разпространението им в училищата.


И още нещо, което няма да ми омръзне да повтарям. Нито една книжка няма да се продава! Книжките са единствено за деца. За възрастните и за тези деца, за които книжките няма да стигнат, предоставям книжката в  два електронни варианта – e-book pdf и ПДФ за печат на А4. Можете да ги свалите от тази страница:

Книгите e-book

Птиците край Самоков


Започнах наблюденията на видовете птици край Самоков, някъде през септември 2015 година. Запалиха ме приятели, но в началото нямах добър фотоапарат и обектив, с който да ги уловя.
Днес апаратът и обективът ми също са далеч от тези на професионалните фотографи, но установих, че когато снимаш птиците, това не е толкова важно. Особено ако не гониш професионална изява във фотографията. По-важно е да познаваш навиците и местата на пернатото царство.
Днес 3 години по-късно, резултатът от моите наблюдения е:
94 вида птици, които съм успял да снимам и 6 вида, които само съм наблюдавал. Общо 100 вида. За сравнение, 426 са видовете наблюдавани в България.
Миналата година направих албум в Google Диск. Мисля, че там е по-удачно, отколкото във Facebook, защото снимките могат да се разгледат в реален размер и над всяка от тях има името ѝ.
Бях изтрил албума, защото установих грешки, но наскоро го създадох отново. Снимките са 144, защото на някои видове съм добавял повече от една снимка. Не всички са с идеално качество, но в бъдеще ще подменям, когато имам по-добри. Всички снимки могат да се свалят свободно за лично ползване. В албума има и текстов файл, с класификация и опис на птиците в България.

Приятно разглеждане от долния линк.

Птиците край Самоков

Не се предавай!

Не се предавай ти,
когато те боли.
Животът е една жестока
комедия дел арте...
Пътуват в него без посока
обезверени хора без лица
и крият се зад маска,
озъбени душите без сърца.

Не се предавай ти,
когато те боли.
Защото в твоята душа
царува добротата.
И пазиш в нея красотата,
която ще спаси света.
Сърце горещо вътре има
и душа ранима.
Разцъфнали цветя
сред люта, мразовита зима.

Не се предавай ти,
когато те боли.
Една сълза в очите ти,
по-ценна е от хиляди звезди

Седмицата 46 2018 кактуси

Седмицата започна с цветовете на моите кактуси.


Мястото им на перваза на прозореца ми, не е много подходящо за тях. През лятото слънцето е високо и те не получават достатъчно светлина. Затова пък, от началото на септември цветовете им ме радват често.
Красиви са, нали?


Красиви са, но нетрайни. Обаче, кое красиво нещо на този свят е трайно?




Днес виждаш деня в слънчеви цветове...


А на другия ден, сланата на времето ги е попарила...


А този е от днес :)

Разделило се...

Разделило се стадо роби
на „фили“ и „фоби“.
„Фобите“ вили, „филите“ рили
и накрая се сбили.

Дошъл вълкът от гората
и им разказал играта...

Разделило се стадо бесни
на леви и десни.
Левите вили, десните рили
и накрая се сбили.

Дошъл вълкът от гората
и им разказал играта...

Разделило се стадо местни
на лесни и честни.
Лесните вили, честните рили
и накрая се сбили.

Дошъл вълкът от гората
и им разказал играта...

Разделило се стадо нули
на чули и недочули.
Едните вили, другите рили
и накрая се сбили.

Но не дошъл вълкът от гората.
С делене до нула завършва играта...

Вървя

Вървя...
Не мисля
и не чувствам.
Вървя...
Не виждам пътя си...
Следите си...
И тях не виждам.
Свил рамене,
бавно крача напред.
Или назад...
Просто вървя...
Не мисля,
не чувствам...
Чувствата днес са
ненужен товар,
а всяка секунда
в живота е дар.
А чувствата днес са...
Подробности разни
и лукс безполезен.
Надежди напразни
от ден и за ден.
Днес просто вървя...
Не мисля,
не чувствам...
И не е сълза
това във окото ми!
Малка прашинка
забита е там.