Две покани

Едно време, когато имаше някакво важно събитие, хората канеха лично или по телефона. За по-важни събития, поканите се отпечатваха на хартия, но пак се даваха предимно лично или по пощата за хора, които живееха в други градове.
Времената се промениха. Хората също. Днес създаваме събитие във Фейсбук, а поканите изпращаме с един клик на мишката. След това поканените реагират. Ще присъствам, имам интерес, няма да мога...
Когато настъпи часа на събитието, виждаш, че гостите са тези, които си можел да поканиш лично или по телефона.


Другата седмица ще ми е напрегната, но и изпълнена с емоции. Новата ми книга - "Старецът и песента" ще бъде представена на две места.
Първо, във вторник 17 октомври, в 17.30 часа започва събитието в Общинска библиотека " Паисий Хилендарски" в родния ми град – Самоков.
В петък, 20 октомври от 18.30 часа ще бъде премиерата на романа в София. Мястото е "+това", ул."Марин Дринов" №30.
Прилежно съм поканил приятелите във Фейсбук, но ще повторя поканата и тук. Знам, че времето на личните блогове отдавна е минало и загубихме връзка. Надявам се обаче, представянето в София да е един хубав повод да се видим.

Седмицата 40 2017

Вчера заваля първия сняг в Самоков.




Все още обаче е есен. Суха есен, последвала сухо лято. Утре, ако изгрее слънце, земята отново ще се превърне в камък. Миналата година, в началото на септември имаше изобилия от гъби. Тази година не съм видял нито една. Дори мухоморка...



Навън е студено, но кактусите ми продължават да цъфтят.  Прибрах ги на топло и мислех, че това ще е последния цвят, но ще има още.


А така изглеждаха нощите през седмицата. Чисто небе с голяма и ярка луна. Всъщност снимката не е добра. Миналата година щях да я изтрия.  Сега опитах възможностите на програмното обработване и се получи прилично. Мисля, че след някоя и друга година професионалните фотографи няма да снимат, а ще "създават" снимките на компютър. Не, че сега правят нещо различно...

Седмицата 39 2017

Влажна, студена и мрачна седмица.


В такива дни, се радваш дори на бледите лъчи на Слънцето, когото успеят да пробият облаците.


Минзухарите са от миналата събота. Тази събота се оглеждах за гъби. Не видях. Пролетта също нямаше. Студена и суха година, но не я усетих такава. Приятелите ми я направиха топла.


Последните цъфнали кактуси. И закъснелите, които все още вярват, че и те имат място под слънцето.




Също, като последните цвета в градината... Студът не им пречи да цъфтят и да чакат последните пеперуди...