Очите

Хората в конферентната зала жужаха, като пчели в разбунен кошер. Оставаха няколко минути до събитието и всички бяха нетърпеливи. Почти никой не седеше на стола си, въпреки молбите на охраната. Всички очи бяха впити в малкия подиум, очакващи събитието. Чуваха се нетърпеливи викове, подканящи ръкопляскания, а някъде сред последните редове, някой пронизително надуваше свирка.

Внезапно светлините угаснаха и останаха само прожекторите около подиума. Използвайки настъпилата за миг тишина, известна певица в тоалет, който показваше всичките и прелести пристъпи на подиума.

-Скъпи, гости! Дами и господа! Не мога да опиша, колко развълнувана съм, че съм тук тази вечер. Присъствала съм на две кралски сватби, пяла съм пред публика от половин милион души, три пъти съм водила раздаването на „Оскарите“ и пях на откриването на миналата Олимпиада. Само че, никога не съм се чувствала, както в този момент.

Днес с вас ще бъдем свидетели на нова ера в историята на човечеството. Ще бъдем свидетели на една огромна крачка.... Не! Ще бъдем свидетели на огромен скок в една наука, която доскоро беше пеленаче.

Ох! Отклоних се от сценария, а вие сте нетърпеливи. Представям ви, звездата на тази вечер- мистър Смит. Мистър Смит е първия човек, създаден изкуствено, в когото всичко е органично. Всеки детайл в него е създаден лабораторно, но е точно копие на тези в човешкото тяло. Всеки негов орган е човешки.

Човешки органи са синтезирани и преди, но без един. Никой до този момент не беше успявал да синтезира човешкия мозък.

Днес това е факт. С усилията на хиляди учени от цял свят и концерна АNNDR, който предостави лабораториите си и финансира проекта, беше създаден първия изкуствен Човек.

Нека приветстваме мистър Смит!

Залата избухна в аплодисменти, когато завесите в дъното се отвориха и мистър Смит тръгна към подиума. Когато обаче застана под прожекторите аплодисментите заглъхнаха. Нещо в него не беше наред. Голото му тяло, изваяно като от скулптор приличаше съвсем на човешко, но не там бяха приковани погледите. Всички втренчено гледаха лицето, а там нещо липсваше.

-Добър вечер!- чу се в микрофона мек и мелодичен глас.- Създателите ми решиха, че е най-добре да се представя сам и аз съм съгласен с тях. Ще отговоря на всичките ви въпроси по реда, в който са записани представителите на медиите, но първо ще обясня, това което ви вълнува най-много.

То не е как точно функционира мозъкът ми, нали? Всъщност аз също не зная, но казват, че няма разлика с вашите. В следващите месеци, ще се проведат редица тестове, които ще покажат дали е така.

Въпросът, който ви вълнува обаче в този момент е друг. Питате се защо лицето ми е такова. Питате се, защо изродът няма очи и уши, като нормалните хора.

Отговорите са няколко. Първо проектът срещна известна съпротива. Някои влиятелни хора твърдяха, че пълното съвпадение, ще стресира обикновените граждани, особено религиозните. На втора място в процеса на работа по мозъка ми, създателите ми са установили, че човешкият мозък и тяло имат неподозирани възможности. Мозъкът има и други начини да вижда и чува какво се случва извън тялото, а и вътре, без да използва зрението и слуха, като източници на информация. Тези възможности са толкова мощни, че в момента мога да „виждам“ и „чувам“ не само всичко в тази зала, а и всичко в радиус около пет километра.

Затова създателите ми, са решили, че видът ми ще е такъв. Резултатите от първоначалните тестове са отлични и се използват при работа с експериментална група от хора лишени от зрение и слух.

А сега е време за другите въпроси. Ще отговора на всеки от тях, без да крия нищо. Моля, нека започнем!

Минаха няколко месеца, но мистър Смит, не слизаше от новините. Всеки час информацията се обновяваше, допълваше и коригираше. От АNNDR, поискаха разрешение подготовка за серийно производство на модела, но не го получиха. Военните се намесиха и засекретиха проекта, но не посмяха да приберат мистър Смит.

Той беше звезда. Нямаше свободна минута, а графикът му за две години напред беше известен. Срещи, демонстрации, тестове и участия в телевизионни програми.

Един ден обаче, мистър Смит изчезна. Не се яви на поредното телевизионно шоу. Водещият побесня, а полицията беше вдигната на крак, но напразно. Никой не можеше да даде сведения къде е.

Океанските вълни приспивно се плискаха на няколко метра от малката вила. На терасата ѝ мистър Смит и един старец, седяха на люлеещите се столове и мълчаха вече цял час.

-Не разбирам!- проговори старецът.- Възможно е, но е излишно. Това няма да ти даде нищо, което вече нямаш, а воят и коментарите, ще стигнат до небето. Разходите и те не са за пренебрегване, но мисля, че от АNNDR, ще платят. Само че, защо ти е това, по дяволите? Защо са ти човешки очи?

-Да са стана истински човек?

-Но ти си Човек? Във всичко освен малка физическа разлика. Тестовете и контактите с хората го доказаха без съмнение!

-Грешиш! Всички грешите! Замисляли ли сте се защо, хората са развили очите си, а не способността си, да се справят без тях? Очите са нещо повече от орган на зрението. Просто за да разбереш човека срещу теб, най-лесно е да погледнеш в очите му. Да погледнеш в тях и да видиш, някъде вътре, където е истинското ви Аз. Искам човешки очи. Моля те....