Премествам календара на последната дата и за миг оставам замислен. Изтекла е цяла година. Година, в която най-голямото ми желание беше тя да свърши.
Е, годината свърши, а сега накъде?
Не зная. Нямам планове, нито големи очаквания. Не и днес. Днес, както всеки ден от последната седмица, ще прекарам спокойно, без планове и задачи. Ще убия времето с филм или с книжка, ще напълня чашата с вино преди лягане и ще слушам приспивното бумтене на печката.
Годината изтече и нямам планове за следващата. Нямам и задачи останали от тази. Нямам задачи, освен една- трябва да си направя и платя сметката.
Сметките си ги плащам редовно. Не обичам да съм длъжник, нито на хората, нито на времето. Всичко изпито е платено. С лихвите и бакшиша.
Само че, тази сметка е по-особена. Тя си е за мен. Няма значение, че не дължиш нищо на другите, ако си длъжник на себе си.
Денят е пред мен, но няма да се мотая. Тази сметка, трябва да се направи навреме. Взимам лист и молив, сядам удобно и викам на помощ душата си:
-Сметката, моля!
Всъщност май няма какво, да запиша. Както казах, ще запомня годината с това, че не искам, да я запомня. Няма и с какво.
Нямам сбъднати стари мечти и изпълнени планове. А имах ли мечти и планове? Не помня....
Не помня много неща от годината. Или пък не искам, да си ги спомням. Все пак отнякъде трябва да започна. Нали сметката трябва да има пера- приходи, разходи, салдо.
Да започна ли от финансите? Банално е, да се казва, че парите не са всичко. Не са, ако излишъкът им не пречи на никого, не е така с липсата им. Пресметнах си скоро приходите. 25% са по-ниски от миналата година, че и от по-миналата с тенденция да вървят още надолу. Поне нямам заеми и дългове, а това си е лукс в днешните времена.
Ако няма пари, поне здраве да има! Да, но и здравето вече не е същото. Обаждат се болежки и макар, че не се оплаквам, вече не мисля, че съм от желязо. Някои са ситни и дребни, но не всички могат да се оправят едни очила с +1 диоптър за далекогледство.
До тук добре! Да продължа нататък.
Направих ли нещо за себе си през изминалата година?
Май не, но както всяка година направих по нещо дребно за други. Не толкова, колкото ми се искаше, но все е нещо и поне не съм в тежест на хората около мен.
Приятелите? През тази година загубих повече стари приятели, отколкото намерих нови.
Тъгата май беше повече от радостта, но това не се мери на кантара. Поне аз не успявам.
Може би трябва, да спра дотук? Да спра и да не пресмятам резултата. Каквото и да е било, е вече минало. Годината свърши, а нали най-много от всичко исках това. Мина и отмина, платил съм си сметките и мога да започна начисто.
От утре...