– Влизай, влизай! Не се притеснявай, тук всички сме свои. Ти не ме помниш, но аз те зная. Колко пъти сме играли с баща ти във вашата градина, а дядо ти ни е изправял гърбината заради белите.
После пораснахме, оженихме се и се родиха деца, а баща ти реши да се мести в града. Уж беше най-умният в класа, ама тогава трябваше да ме послуша.
– Стой тука! – му казах. – Тук си някой, а в града и след сто години, ще си останеш селянин. Ще те гледат с насмешка и пренебрежение, каквото и да направиш.
Не послуша и замина, та пътищата ни се разделиха. Починал е казваш? Лека му пръст! Дано е намерил, каквото търсеше!
Я седни да ти сипя една ракийка, за Бог да прости! Лично съм я пекъл и няма да намериш такава в магазините.
Та, докъде бяхме стигнали? Да! Не ме помниш, но тук всеки ме знае. Кмет съм вече двадесет години. Баща ми и той е кметувал толкова, а дядо ми също е бил кмет.
Мислиш, че е лесно, ама не е. Селото ни е хубаво и голямо. И в столицата да питаш, всеки знае, къде е Малко Сливово. Само тези от Големо Сливово ни се дуят, ама на тях името само е останало. То и при нас затвориха училището, ама те дори фелдшер нямат, а чувам, че затворили и кръчмата.
Хубаво село е нашето! От мен да го знаеш! Двадесет години съм кмет и някои си мислят, че е лесно, ама не е! Хора разни и всеки иска нещо от кмета. Ако бях по-припрян, да съм се гътнал за месец. Само че, съм му намерил цаката. Зная кога, на кой и колко да дам, че и той да е доволен и другите да не завиждат. Затова ме уважават и на изборите по пет хиляди гласа печеля срещу три. От хиляда човека на трима не съм намерил цаката.
Какви пет хиляди ли? Ами толкова са гласоподавателите, нищо че селото я има хиляда, я не. Всичко е точно и по картинката на закона. След миналите избори идваха едни да проверяват. Журналисти някакви бяха. Добре ги нахраних кучетата, ама пак се опитваха да хапят. Особено една червенокоса вещица.
– Как е гласувал този човек? – пита коконата. – Предишния ден са му оперирали тумор в мозъка.
– Че човекът да не е гласувал с мозъка бе, госпожо? Верно, че едва оживя, ама са ни кадърни докторите. Докараха го с линийката и пусна гласа си. Де да имаше повече такива граждани!
– Ами този как е записан в списъците? – зъби се вещицата. – Нито е местен, нито имот има тука!
– Как да не е местен бе, Госпожо? Прадядо му е роден е в онази къща със зелената ограда. Вярно, че се преселил в града, ама кръвта вода не става. Винаги когато може, наминава. И той, и синовете му, че и внуците даже. Патриоти се те и милеят за родното.
Тия си тръгнаха, ама се довлякоха от партията. Те от партията винаги идват преди изборите. Уважават ме, защото тия пет хиляди гласа, дето кажа, там отиват.
Коя партия ли? Ами тази дето ще спечели. То от тук се изредиха доста. То не беше БКП-то, БСП-то и разните СДС-та, но и царчето ми дойде на крака. И обещават, обещават, обещават.
Обещават, ама от мен да знаеш – на партии да не вярваш. Всичко черно на бяло, с подписи, печати и прочие. То и тогава не е сигурно, ама прецаках едни, та другите вече не смеят да се измятат. И за път пари дадоха, и за улиците, и за моста платиха по някаква програма.
Какъв път и какъв мост ли? Знам, че нямаме ни път, ни мост в селото, ама финансираха хората по някаква европейска програма. Ама това е нищо! Да знаеш, какво съм уредил сега!
Нали днешните преди изборите, ще местят министерствата. Пълни глупости, ама си викам, защо и ние да не намажем? Дигнах се до София, лично да се пазаря с когото трябва.
Първо се опитаха да ми пробутат данъчните. На мене искаха да ги пробутат!?! На мене, дето бирник в селото не искам да виждам. Един сал дойде, преди десет години, ама повече няма да се повтори.
После ми предложеха МВР-то. Айде, бе! Аз като съм от село, да не съм прост? Ако ми трябваха разбойници в селото, сам щях да си намеря. Преди време лично изгоних две застрахователни дружества, а те по-малко деряха от полицаите.
Трудно беше, ама се спазарихме. Ще ти кажа, ама ще си траеш. В наше село ще местят Културата. Те това ни трябва! Славно и големо село сме, ама културата ни липсваше малко, а сега ни идва на крака. Идва и министерството, два музея местят и три театъра. Щяха и още да дадат, ама реших, че е хубаво да остане и за другите. Иначе ще ни завидят и ще почнат да говорят. Ние сме скромни хорица.
Ама велико ще стане нашето село догодина! Център на културата ще бъде и редом с Рим, Париж и Ню Йорк, ще споменават и Малко Сливово. Малко се притеснявам, за името. Хубаво си ни е, ама има простаци, дето ще завиждат и ще се подиграват. Затова съм решил и името да сменим, ама това, когато му дойде времето.
Та, затова искам да ти кажа. Не бързай да продаваш имота тук. Догодина цените ще скочат до небесата. Вече половината село съм изкупил и само чакам рибките. Аз на твое място бих се върнал веднага тук. Трябва ми човек, на когото да имам доверие. Ще си доволен. Тук ще имаш нещо, което в града никого няма да имаш. В центъра на културата ще живееш, ей!
Не искаш ли? Ами твоя работа. Той и баща ти не ме послуша, а ти на него си се метнал. Ха, със здраве и като минаваш се отбивай да се видим. Ще поговорим, ще пийнем по ракийка, така....
Довиждане! И, хей! Ако решиш да продаваш, първо на мен се обади. Ще ти намеря добри купувачи. Ще ги подбера лично. Така, де! Няма да пускаме случайни хора в центъра на културата!